Wrong Number ➳ l.s

23

Зейн излезе от къщата и се усмихна на момчетата, които го чакаха.

- Само трябва да се обадя.

- Няма проблем. Може по пътя да говориш - сви рамене Найл и се усмихна щастливо.

Чернокосия бързо набра номера на Лиам и допря телефона до ухото си, като изчака за отговор.

- Ало? Зейн? - чу се гласа на тъмноокия.

- О, хей. Ще ритаме, ти искаш ли да дойдеш? Ще викнем и Джош.

- Супер. Да, там съм след пет минути - заяви Лиам и тогава усети езика на Даниел около члена си. - Не, след десет. Мамка му, затварям!

- Да не си с Дани? - свъси вежди Зейн.

- Ти как мислиш? По дяволите, внимавай, Даниел! - изсъска и прехапа устна.

- Добре, затварям - но преди това се чу стенание от страна на Лиам.

- Ъ... да не би да чух това за което си мисля? - свъси вежди Хари.

- О, да. В момента, приятелката му, му прави свирка. Той има огромен късмет, че я има - простена Малик и набра номера на Джош.

- И аз искам приятелка! - измрънка русокосия и Хари ведната му разроши косата, защото знаеше, че Найл това харесва.

- Ще намериш, спокойно. Ти си красив. Някоя мацка сигурно ще ти се върже - чу се гласа на Зейн.

- Не е вярно.

- Вярно е, Найл! - чернокосия погледна към него с усмивка.

- Грешиш!

- Не греша.

- Напротив!

- Стига си спорил с мен! Прав съм, престани! - Хоран се нацупи и погледна надолу. - Хей, не съм искал да те убидя. Просто казах, че ще си немириш специално момиче, а ти просто не вярваш - сви рамене и тогава чу гласа на Джош.