Wrong Number ➳ l.s

45 [Day 27]

*седмица преди заминаването*

Всъщност оставаха още около три дена преди да заминат момчетата, но Хари получи съобщение, че могат да останат още седмица.

В момента около десетина момчета бяха на игрището, говореха си, а Луи подритваше топката.

Но когато Стайлс прочете съобщението, разшири очи и стомаха му се преобърна.

Знаеше, че прекалява, но изтича до Луи и успя да го събори на тревата и в момента седеше върху него.

- Хари? Натърти ми задника, мамка му! - изпищя Томо, но усмивката на Хари бе огромна.

- Оставаме още една седмица. Лу, имаме още една седмица!

- Да се радвам или да тъжа? Седмица не е много.

- Но е повече от три дена, нали? Щяхме да се приберем тогава, но успях да го удължа до седмица - Луи веднага грейна, че даже успя да го целуне по устните.

- Не мога да повярвам! - синеокия го прегърна силно, изправяйки се и в последствие се прегръщаха на тревата, докато Стайлс беше седнал в скута на момчето.

- Момчета... - Джош стигна до тях и се засмя. - Днес правят купон у Фредерик, ще дойдете ли?

И другите се хилеха на гледката, но не казаха нищо.

- Искаш ли? - Хари кимна бързо и се отдръпна, сядайки на тревата. - Да, ще дойдем!

- Добре. И какво беше това? - свъси вежди момчето, сочейки и двамата, които седяха на тревата.

- Ами... Хари и Найл остават за по - дълго - усмихна се широко Луи.

- Хубаво е да те виждам щастлив - Джош се усмихна, успя да разроши косата му, след което отиде отново при останалите.

- Не мога да бъда по - щастлив, когато си до мен - Томо се приближи малко до него, хвана яката на светлата риза на Стайлс и го дръпна надолу, като разби устните си в неговите.

- Влюбените... отиваме да похапнем, идвате ли? - провикна се Зейн и въздъхна. - Момчета! - извика по - силно и Луи се засмя.

- Вие вървете, аз си имам храна - отговори синеокия и това породи смях у другите.

- Чао, ще се видим на партито довечера - Малик се усмихна на прекрасната гледка. Където Луи беше наистина щастлив, но не и колкото Хари. Зейн поклати глава и с другите тръгнаха.