Wrong Number ➳ l.s

36

Но тогава на Луи му хрумна нещо. Една подла усмивка се появи на устните му и тръгна към него.

Стигна фигурата му и отново прехапа устна. Изправи се на пръсти и се доближи до ухото му.

- Само не се плаши - прошепна съблазнително и дланта му стисна задника му, но разбира се, че бе под дънките. Какво малко копеле само!

А пък къдравелкото беше замръзнало. Беше се стреснал, но това чувство мина.

Целият настръхна при допира и бавно погледна надолу. Получи ерекция... само от докосване отзад? Беше странно.

Хари продължи да готви и прехапа устна. Не, не издържаше. Не можеше. Това беше Луи, за Бога! Той винаги знаеше какво да прави. И точно в момента успя да пъхне един пръст в него...

- Лу... може ли да ме оставиш да довърша обяда? - несигурно попита и не посмя да погледне през рамо. Беше се изчервил. Отново в негово присъствие.

- Не искам... не винаги имам такава възможност... а и сме сами в къщата - измрънка по - нисичкото момче и зарови лицето си във врата му, като обви ръцете си около тялото му. Най - вече коремчето. Но все пак, постави малка целувка върху кожата на Стайлс.

- Така става - усмихна се Хари и му разроши косата. - Обичаш ли спагети?

- Спагети? Обожавам ги... благодаря ти, Хаз... - изписка Луи и се усмихна широко. - Но внимавай. Ако не са вкусни ще ги хвърля по теб, точно като малко дете - при това Хари се ухили.

- Ти се държиш като малко дете всеки път и спокойно. Ще ти харесат! - къдравелкото бързо го целуна по челото и накрая изключи котлона. А думите му изобщо не засегнаха по - възрастното момче. Защото мислеше, че бе прав. - Готово е! - съобщи Хари, обръщайки се.

- Йей... направи две порци и ще ме целунеш, докато ги чакаме да изстинат. Става ли? - Луи направи една от неговите сладки и тъжни муцунки.

- Явна само за това мислиш - извъртя очи с лека усмивка. - Но става - Хари отново му разроши косата и седнаха на масата. Един срещу друг. - Но ще може ли да не правиш това, което направи вчера, докато закусвахме?

- Добре, няма. Обещавам толкова, колкото ще са вкусни спагетите - ухили се Луи и къдравелкото веднага го удари, но лекичко, по главата.

- Може да ядеш.

- Горещо е! - каза като малко дете синеокия.