Wrong Number ➳ l.s

48 [Day 28]

- Майка ти знае ли, че си гей? Защото това няма логика! - побърза да каже Луи, изправяйки се в седнало положение.

- Не, не знае. Съжалявам, може ли да си лягаме и да поговорим друг път? Моля те! - помоли се тихо Хари.

- И аз се извинявам, хайде да се пренасяме в страната на сънищата - ухили се с прекрасния си глас Луи и легна на меката възглавница, Хари легна по гръб и затвори очи, мислейки си, или поне си въобрази за момент, че е в стаята си. В Холмс Чапъл, Чешир.

И както винаги правеше, когато бе сам, пееше. Точно както, когато Луи излезе до магазина...

"Чувствам сякаш в момента това може да бъде завинаги.
Не искаме да заспиваме, защото мечтаем на глас.
Опитваме се да се държим прилично
но знаеш, че никога не се научихме как.
Аз и ти бяхме отгледани в една и съща част на града.
Получили тези белези на едно място.
Помниш ли как се навъртахме наоколо просто
пилеейки време?

Няма ли да останеш до сутринта?
Всичките ми любими разговори
са водени след полунощ.
Защото не знаем какво казваме.
Просто се давим в чашите си.
И говорим през задниците си.
Сякаш всички ще се справим.

Знаеш, че винаги се връщам на това място.
Знаеш.
И ще кажа.
Знаеш, че винаги ще търся твоето лице.
Знаеш."

Една сълза се спусна от окото му, пеейки песента на One Direction - A.M. Наистина бе хубава.

Вдиша разтреперено въздух, усещайки устните на Луи на бузата си. Явно изчиствайки сълзата.

- Прекрасна песен. Наистина трогва. Но не искам да плачеш, нали? - проговори с нежен глас в ухото му. Хари кимна, после го погледна.

- Ти си страхотен, Луи! Чудя се защо не си имал дълги и стабилни връзки.

- Не знам. Явно съм чакал теб! - Стайлс се усмихна едва доловимо, отново затваряйки очи.

- Знаеш, че винаги ще търся твоето лице, нали? - ухили се тихо.

- Ау, песента е за мен... - изписка Луи, успявайки да го прегърне.

- Така предполагам. Наистина става късно, хайде да си лягаме! - Томо кимна и положи глава на гърдите му, отново. - Явно за пореден път ще ти кажа Лека нощ!

- Лека нощ, Хази! - беше последното, което чуха и двамата. Е, Луи докато не заспа си чуваше биенето на учестеното сърце на Стайлс. Но не възрази. Беше прекрасно.