Wrong Number ➳ l.s

67

- Твърде ли ужасно се държа към Луи? - запита се Хари, поглеждайки към русия си приятел, когато вече бяха сигурни, че малката е заспала.

- Е, ти искаш да го накараш да разбере какво трябва да прави и какво изпуска. Поиграй си с търпението му още малко и накрая ще получиш нещо по - голямо. - Хоран се подсмихна с перверзна мисъл, слизайки и двамата по дългите стълби. - Всъщност, другия път просто му се поддай и го накарай да си помисли, че е спечелил.

- Боже, станал си специалист по това! - засмя се къдрокоското. - Как върви със Зейн? Виждам, че напоследък се държите странно.

- Забелязал си това, но не и държанието на Луи? - обърна се русичкото момче към него.

- Какво му има на него? - Хари запита учуден от поведението на приятеля му.

Найл въздъхна, незнайеки как да се изрази, затова влезе в кухнята и извади първо две стъклени чаши, които окото му прихвана, след което и червеното вино, което щяха да пият тази вечер.

- Проблема е, че Зейн... ами не знам, понякога изтъква неща, или признаци, че иска да го направим. Ами ако ме зареже заради това, че не може да чука гаджето си? - изражението на Найл се промени и отново беше разбит. - Страх ме е, Хари! - продума тихо, вече в прегръдките му.

- Хей, знаеш, че той ще се опита да те вкара в леглото, докато не се поддадеш... - русокосия се засмя, като главата му си почиваше на гърдите му.

- Но ако не го направя скоро, така ще има причина да изчука друга.

- Престани да мислиш за това! Нека си говорим както преди години и да гледаме мач с пуканки...

След малкото кино, главата на Хари си почиваше в скута на русокосото момче, гледайки смешни издънки по телевизията.

- Боже, виж го това дете! - Найл се засмя на момчето на екрана, а къдрокоското просто се ухили и хапна малко пуканки, когато обаче телефона му извибрира на стъклената масичка.

Забелязвайки непознатия номер се изправи, изкашля се, оправяйки си гласа и вдигна.

- Хари...? - паникьосаният му глас накара Хари да откачи.

- Къде си? Минава полунощ!

Луи осъзна, че приятелят му бе ядосан и недоволен, но нямаше време за това.

- А - аз... едни ме довлякоха до един купон и полицията дойде, всичко стана бързо! Аз... в момента се обаждам от телефона в полицията. Мога да си ходя, но трябва да дойдеш да ме вземеш. - е, личеше си, че бе уплашен, но не и толкова, че да рухне и да направи фонтан в районното.

- По дяволите, Луи! - изруга Хари и погледна към Найл, изправайки се рязко и тръгвайки към външната врата, малко бесен.

- Какво е станало? Къде отиваш? - започна бързо да задава русокосото момче, уплашено колкото и Хари.

- Луи е в районното. Явно другите са се прибрали по - рано, но той не. - ядосано отговори. Набързо наметна якето си и небрежно обу обувките си.

- А не трябва ли да стои там примерно... двадесет и четири часа?

- Било е някакво предупреждение, но полицията са прибрали някои. В къщата, където е имало купон, е имало дрога и... не можах много да го разбера по телефона. - Хари измрънка, след което реши бързо да излезе и да тръгне да види един синеок.

- Луи Томлинсън! - пазачът проговори с дрезгавия си, груб глас. - Можеш да си тръгваш! - студено проговори и той го изнесе извън стаята, където се намираха още двадесет човека, половината заспали.

Синеокото момче скочи в силна прегръдка в Хари, когато го видя.

- Извинявай, мамка му, извинявай... не помня последните два часа и какво по - точно е станало! - този път усещаше сълзите, притискайки се в приятеля си.

Пазачът се прокашля, вдигайки веждите си, когато и двамата го погледнаха.

- Никога не са те прибирали в районното преди? - зачуди се, виждайки вида и пияния поглед на Томлинсън, който само поклати глава. - Аз като пазач и бивш полицай, мога да кажа, че съм бил тук много пъти. Както и за една година в затвора.

- Какво се е случило? - полюбопитства се Луи, малко поуспокоен. Все пак повечето колежани са пренощували в районното и не само.

- Едни приятели решиха да се позабавляват. Казвайки, че нищо няма да стане, аз се включих. Но накрая ме натопиха и заради тях изгубих година от живота си. Но след това всичко отново си дойде на мястото, когато ме наеха за полицай.

След голямата въздишка от негова страна, той се върна обратно на работа, а тези двамата решиха да се приберат в спокойната къща.

А Найл, спокоен, че Зейн се е прибрал по - рано, си тръгна от къщата, оставяйки спящата Роузи в ръцете на двамата страхотни родители.

Луи погледна конфузно къдрокоското, който захвърли ключовете към масата и малко ядосан започна да ходи към стълбището.

- Хари, съжалявам! - отчаяние излезе от устните му, гледайки как Стайлс спря и не продължи нагоре.

---

Знам, че главата е скучна, но бих се радвала ако гласувате! ^.^