Wrong Number ➳ l.s

59

Тази сутрин, Хари се събуди от нещо странно.

Всъщност, беше Найл.

Стайлс много добре усещаше как дъхът на русокосия се разбиваше в бузата и вратът му. Затова и се зачуди защо Хоран е толкова близо до него.

Погледна встрани, виждайки личицето на Найл. Дишаше равномерно, а това означаваше, че все още спи.

Хари се отлепи от него и се изправи от леглото като разтърка слепоочията си.

Накрая постави целувка на челото на Найл, а като видя усмивката му, влезе в кухнята, от където се разнясаше прекрасна миризма.

- Добро утро, Хари! - Стайлс се учуди, че тя го е видяла, но просто и отвърна жеста с усмивка.

- Добро и на теб, ъм, закуска ли правиш?

- Да, предполагам ще останеш за закуска? - сви рамена, поглеждайки го.

- Ще остана, но след това трябва да се прибера.

- Добре, няма проблем! Найл още ли спи? Всъщност, разбира се! Осем сутринта е! - ухили се тя.

Жената трябваше да отиде в девет часа на работа в сладкарничката, затова след като направи закуска, излезе през вратата.

А Хари взе една чиния, режейки плодовете на малки парчета. Заедно с чинията, сметаната и палачинките, отиде в стаята на Найл.

Момчето остави нещата на бюрото, след което седна на леглото и погали косите на русокосия.

- Найлър... има закуска! Ох, ставай! - Хоран се ухили при чутото, завъртя се така че да отвори очите си и да види Хари.

- Мирише хубаво! - промърмори, сядайки на леглото, като все още му беше трудно да вижда. Явно заради светлината, която влизаше през прозореца.

- Затова те накарах до се събудиш. Нарязах и плодове, ако искаш... има и сметана.

- Но ти често, ъм... ядеше сметаната на Луи! - ухили се момчето.

- Боже, Найл! - Хари изписка пру чутото.

- Но е вярно... нали? - Стайлс се намръщи и му обърна гръб, изправяйки се на краката си, като се насочи към храната. - Хаз... сърдиш ли ми се?

- Ти как мислиш? - грубо отговори къдрокосото момче.

- Съжалявам, не съм искал да те разтройвам... - гласът на Найл стана по - тежък и когато Хари го погледна, видя сълзи в очите му.