Wrong Number ➳ l.s

78

   - Хайде, Луи! - къдрокоското издърпа ръката му с широка усмивка и с кенче бира в ръка.

- Хари, уморен съм! Зейн и Найл си тръгнаха, а ти прекали с алкохола.

Томлинсън стоеше в средата на всекидневната, упорствайки. Не беше уморен, може да се каже, че изобщо не му се лягаше, но трябваше да накара Стайлс да легне в леглото преди да е откачил напълно.

- Само един танц! Роуз спи като едно сладко малко къпано бебе... - ухили се опиянен, а синеокия се чудеше с коя ръка да се удари, за да се събуди от този сън.

Но, по дяволите, Хари изглеждаше твърде сладък, правейки се на идиот под действието на алкохола.

- Да и аз искам да спя. Твърде късно е! - Хари остави кенчето и принуди ръцете на Луи да се озоват на кръста му. - Ти си луд! Боже, знаеш ли от кога не съм танцувал?

- Аз от миналата година на бала. Беше красиво, като очите ти... балът беше в синьо. Може би затова, когато гледам в очите ти... не знам дори какво говоря. Колко изпих? - това накара Луи да се засмее.

- Не знам, само знам, че не си с всичкия си, а сега си размърдай задника! И се дръж да не паднеш! Сигурен съм, че ще се спънеш, макар че няма килим.

- Много смешно! - извъртя очи Хари, обвивайки ръцете си около врата на Луи. - Музиката е приятна, не мислиш ли?

- Млъкни!

- Това беше обидно! - нацупи се Хари, като облегна чело на това на Луи. - Ох, много си нисък, знаеш ли?

- Не ми го припомняай!

- А може би аз съм прекалено висок. - Хари се снижи малко и захвана Луи, като го повдигна, така че да е във въздуха, а писък излезе от устните на по - възрастното момче.

- Хари, като знам колко изпи ще падна, заедно с теб!

- Спокойно, Бу! - Стайлс го пусна на земята, все още прегърнал го, и започна да ходи към дивана, докато Луи не падна на меката мебел с объркан поглед.

Хари го целуна с огромно желание и затвори очи, наслаждавайки се на топлите устни на Луи, който пък от своя страна не знаеше какво става.

- Ох, мисля, че се надървих! - Стайлс се отдръпна с тихо подхилване.

- Ти не усещаш тялото си, как си усетил, че си се надървил? - това породи повече смях у Хари, сякаш беше напушен. - Хаз, сериозен съм! Утре ще се чувстваш по - добре.