Wrong Number ➳ l.s

63

Луи се отдръпна от него, като ръцете му здраво се държаха на леглото до главата на Хари.

Приведе се надолу, правейки лицева упора и докосна устните му за секунди.

След като го повтори, Стайлс осъзна какво ставаше.

- Не си си вкъщи. Още по - малко на фитнес! - измрънка под него, но единствено си спечели целувка. - Досадно е!

- Значи е досадно да те целувам? - нацупи се синеокия и още веднъж се наведе, но не направи нищо, просто бе на милиметри от лицето на Хари.

- Не, досадно е да те гледам как тренираш върху мен! - Стайлс се повдигна и го целуна за по - дълго, а тежеста на тялото на Луи просто се просна върху това на къдрокоското.

Ръцете на по - младото момче се озоваха ниско върху гърба на Томо.

- Бъз ли те е да ме докоснеш? - повдигна се още веднъж Луи.

Е, синеокия не получи отговор, защото Хари нямаше възможността да отговори, заради някого...

- Хари? - и двамата погледнаха към Шон, който неловко стоеше на вратата. - Джем каза да те предупредя, че Ан се прибра!

- Добре, ти стой тук, аз слизам! - Хари се отдръпна, поставяйки малка целувка на устните на Луи. - Ще ме послушаш ли?

- Да... - въздъхна Томо, усмихвайки се.

Хари слезе по стълбите, като влезе във всекидневната, където беше майка му.

А Джема просто изчезна от погледа му.

- Прибрала си се сама? - при това тя се подсмихна.

- Да! Исках да поговорим! И... да ти се извиня! Имам предвид, това си е твоят живот и аз нямам контрол над него или над теб. Поне докато не навърши осемнадесет - лека усмивка изплува на повърхността и се настани на лицето ѝ.

- Значи... нямаш против, че съм влюбен в момче? Който е с четири години по - голям? - той преглътна, поглеждайки към босите си крачета.

- Е, още го приемам, но...

- И все пак е мило! - усмихна се Хари, гледайки майка си.

- Но... Робин ще се премести да живее тук. Знам, че сигурно ще ти бъде трудно - и Стайлс веднага я прекъсна.

- Харесваш ли го наистина? - попита тихо, а тя въздъхна.

- Когато съм с него се чувствам... като тийнейджърка!