First Love [BoyxBoy]

8.

Ви! Ви, спри ! Моля те ! Съжалявам ! Наистина ,нека пак да сме приятели.. Моля те ! - започнах да плача. Ви не спираше. Тичах след него ,но не можах да го стигна. Изведнъж всичко стана тъмно. Стана ми топло. Отворих очи и започнах да плача. Седнах и сложих ръцете си пред лицето ,опитвайки се да спра сълзите ,но не успях. Мислейки за Ви ми се искаше да умра. Стоях така доста време. Не знам колко точно. Чух стъпки и си избърсах лицето ,като си отворих очите. Сега забелязах, че съм в моята стая. Къде съм?
Чух и гласове. Да не съм полудял? Хъх, сигурно.
Стъпките се приближиха и гласовете станаха по-ясни. Ее, поне единия. И този глас ми е познат.
Ти направи закуската, аз ще събудя Куки! - каза някой близо до стаята, в която се намирах. Чух почукване от вратата, но се направих на заспал.
Хайде, събуди се~ Стана сутрин вече.- отворих очи и видях Хоп ,който отвори прозореца. Светлина. Твърде силна светлина.
Хайде~ - каза развеселено - ще закъснеем за училище ! - звучеше, като малко дете, което за първи път отива на училище. Кой иска да ходи на училище ? Не искам да видя Ви.. Не сега..
Няма да ходя! - казах и се завих.
Стани веднага!- каза Хоп и хвърли завивката на пода, но аз така и не станах.
Щом така искаш. - излезе от стаята. Отказа се доста бързо. Сигурно мисли за мен и Ви.- ти ме накара ! - усетих нрщо стидено и трчно върху мен. Какво? Какво ? Той сипа вода върху мен  от накакво шише !
Как можа да го направиш ? - скочих от леглото. Бях целия мокър.- Ти! Ще те убия ! - започнах да бягам след Хоп. Слязохме по някакви стълби ,не успях да разгледам мястото, бях твърде зает да бягам след Хоп. Влязохме в кухния и той се скри зад Джимин ,който държеше празна чиния. Опитах се да се доближа до Хоп ,но зад тях имаше фурна и щяха да се изгорят ,а и аз с тях.
Добро утро и на вас ! - Каза Джимин и се засмя, обърна се и целуна гаджето си по челото.- Защо си целия мокър ? - обърна се към мен.
Ами не знам ,питай гаджето ти !- казах и погледнах Хоп злобно, но той се усмихваше.
Бейб, какво нсправи толкова рано сутринтта ? - погледна го сериозно. И уооо. Хоп спря да се усмихва. Цяло чудо е !
Той не искаше да става~ не съм виновен. - пак се усмихна..
Оффф ,дай му дрехи да се преоблече и елате да закудим. Иначе ще закъснеем за училище !
Окее.- отговори Хоп и целуна Джимин по бузата бързо. Дойде при мен.
Съжалявам ,нали ? Нали, нали, нали ? - каза и се усмихна широко.
Все тая.- казах ,а той ме прегърна силно. Джимин не изглеждаше доволен ,но Хоп не обърна внимание.

–––––––
Амии и тук нищо не стана.
Но се надявам да ви харесва !
:33
И съжалявам ако има грешки ╥﹏╥