First Love [BoyxBoy]

21.

Събудих се и не виждах нищо. Имаше нещо върху мен. Избутах 'нещото' и то пафна на пода. Нещото било Ви. Събудих се преди алармата, което е добре, защото  Ви трябва да си тръгне за да си вземе дрехи и раницата.

Бутнах го с крака си.

Ставай... Ехоо... Ви

Нхх...още две минути...

Слязох на пода и легнах върху него и започнах да му движа ръцете, за да се събуди.
Ви!
Извиках в ухото му и той стана. Удари ми главата.

Ауууу!!!!!

Цц, ти си виновен.

Махай се!

Охх, дада. -засмя се.- ще ми дадеш ли дрехи?

Събудих те за да си тръгнеш и да се преоблечеш..

Но ме мързии.- легна върху мен, защото аз бях все още на пода.

А чантата ти?

Като минем от там ще я взема.

Добре...

Стояхме на пода още пет минути. Не е нужно да ходи ,така че имаме време.
Алармата се включи ,което значи че сме лежали така 20 минути. Ви стана и отиде до тоалетната, а аз станах да си извадя дрехи, отворих гърдероба и Ви излезе от тоалетната и ме издърпа с него.
Ейй, да не съм ти играчка ? Какво правиш?

Даде ми четката за зъби и..отиде да пишка. Очаква да си мия зъбите ,слушайки това?
Изми си ръцете ,аз си измих зъбите, после без да ме пита извади четката от устата ми и ме целуна.

Имам паста на зъбите!- Ви просто си изми устата и излезе.

Като свърших излязох и Ви беше само с боксерки..

Хареса ли ти гледката?- изсмя се и дойде до мен. Май съм го зяпал. Целуна ме по устата.

Добро утро!- каза и се усмихна. Не мога да кажа колко красив беше! Беше много сладък! 

Добро да е!- прегърнах го силно.

Хей,хей,ще закъснеем. Бейб? Куки? Защо плачеш!?

Гледаше ме с приснение в очите.

Ъхх...просто..не съм и мислил, че някога нещо такова ще стане... Да се събудя с теб...да ме целунеш за добро утро....

Охх, какво бебе. Винаги ще сме така. Нали? Никога няма да те оставя, дори и да не ме искаш!

Толкова се радвам, това и без това никога няма да стане. Никога няма да се откажа от любовта ни! - казах и пак се целунахме.

Но нещо ърябва да развали момента и това беше майка ми. Чух как се качва по стълбите и за това избутах Ви. Бързо се облече.
Чух чукане по вратата.

Какво?- кзвиках. Но майка ми реши да влезе в стаята.

Оо, имаше гост. Добро утро.- каза на Ви.- Джънгкук ,реши ли за това за което ти казах вчера?

Да. Ще работя. Сега излез.- без да каже нищо повече тя излезе.

Не си ми казал ,че ще работиш?

Трябват ни пари, майка ми не може да изкара всичко. Но ще е 6 часа всеки ден, освен в Събота.

Какво ще работиш?

Ще помагам на леля ми, в една пекарна. Бих ти казал и ги да дойдеш, но не теб не ти трябват пари.

Хмм.. Но така няма да можем да се видим?

Имаме събота и в учи-

Ще работя!

————————
Надявам се да ви харесва!
Съжалявам за грешките!

;3