Texting with Jack Gilinsky

Глава 13

Събудих се рано сутринта, Наш го нямаше до мен, което значеше, че е станал. Станах и отидох в банята. След десет минутен душ, си измих зъбите и излязох от банята. След това отидох до гардероба и си извадих една тениска на Наш и един три четвъртен клин. Облякох се и отидох в кухнята. Там беше Наш с телефона ми в ръка. Сърцето ми падна в петите. Не, не, не. Не може да е видял съобщенията! Не може! Реших, да се държа все едно нищо не е станало, и , че не съм си писала с друго момче един месец. Но като се замисля, какво толкова? Все пак това не е изневяра. Ние сме само приятели.

-Добро утро!- поздравих и отидох до Наш. Той стоеше на стола и не реагира веднага. Отидох до него и го целунах по бузата при което той светкавично се изправи, а столът падна на земята. Какво му става?

- Не ме докосвай!- изсъска Наш.- Знам тайната ти Рея !

-Наш, не е това....

-Спри!- извика той- Ти ме излъга! От един месец си пишеш с някакъв си Джак! Не те ли е срам?- попита той горчиво. - Да ме лъжеш и да ми даваш празни надежди? Знаеш ли какви планове имах за нас? Знаеш ли?- попита той.

-Наш...аз...

-Ти какво? Какво Рея?- каза името ми с такава омраза. - Искаш да ти помогна с облеклото за срещата ви ли?- какво направих? Съгласих се да изляза с Джак, не помислих за Наш, какво ми ставаше? Усетих как сълзите се заформиха в очите ми и започнаха да се изливат една по една. Поклатих глава.

-Исках да се оженя за теб! Да бъдем семейство! Да имаме деца, но ти съсипа всичко!- думите му се забиваха като стрели в сърцето ми. - Кога щеше да ми кажеш, Рея? Изобщо щеше ли да ми кажеш?!- изкрещя отново. Исках да му кажа, че го обичам и съжалявам за това което направих, но думите не искаха да излязат от устата ми. В гърлото ми бе заседнала огромна буца от вина. Единственото което можех да направя е да стоя и да плача.

-Не вярвах, че може да си толкова долна!- изплю той. - Наистина не вярвах!- прошепна той разочаровано. Срещнах погледа му. В сините му ириси се четеше болка, толкова много болка, която се присъедини към моята и започна да ме смазва бавно. Видях как очите му се наляха със сълзи. Той ги преглътна и се обърна. След това чух затръшването на входната врата. Няма го. Паднах на колене и заплаках. Телефона ми звъня няколко пъти, но не го вдигнах. Просто стоях на земята и плаках тихо, докато не чух звънеца на входната врата.