Texting with Jack Gilinsky

2.23 JACK!

-Не можеш да ме оставиш, Рея! Не го прави отново. Моля те.- чувах гласът му,  но колкото и да се оглеждах не го видях.

-Съжалявам...Но този път ще го забравиш завинаги. И..Няма да ти причинявам повече болка.

-Ако се предадеш сега..Няма да мога да живея.

-Не. Няма да правиш глупости! Джак? Къде си? Отговори ми!- чух изстрел, а след това глухо тупване.

-НЕ! ДЖАК!

°°°
Изправих се рязко и си поех въздух. Главата ме болеше и когато я докоснах нещо лепкаво. Кръв. Намирах се в кола, но бях сама. Огледах се и видях Наш да стои до една скала. Това ли е неговият начин да се самоубие?

Вече беше светло и слънцето грееше, вероятно е към десет сутринта. Потърсих телефона си и за моя изненада се намираше на седалката на Наш. Отново погледнах към навън към скалата, но него нямаше.  В следващия момент вратата ми се отвори и бях издърпана навън. 

-Съжалявам за челото ти, но не го превързах, защото няма да има нужда от превръзка след малко.- каза и отиде до колата и взе телефонът ми. След това се върна и ми то подаде.  Погледнах  го с повдигнати вежди.

-Обади се на Джак. 

-Защо?

-Искам да страда. Да чуе сладкия ти глас, знаейки че е за последно.

-Не. Няма.- поклатих глава. Изстрелът от сънят ми отново се появи в умът ми и сякаш за пореден път го чух.

-Добре. Аз ще се погрижа. - сви рамене и започна да търси номерът му. След това устните му се разтегнаха в ужасяваща усмивка. Пусна високоговорителя и чухме първият сигнал. Сърцето ми се сви в гърдите. Стиснах очи и се надявах да не вдигне. Но аз и проклетият ми късмет. 

-Рея! Къде си? Добре ли си? Ако онова копеле ти е направило нещо кълна се..

-Ще направиш какво?- попита Наш подигравателно. - Ще ме убиеш ли? От инвалидната количка? Не ме разсмивай.

-Млъкни, по дяволите!- изръмжа- Къде е тя?

-До мен е. И е добре. Засега. 

-Рея, скъпа всичко ще е наред.- заговори нежно- Този път съм до теб и няма да те оставя. Моля те, недей да мълчиш!

-Джак!- изплаках, давайки път на сълзите ми.

-Моля те не плачи, всичко ще бъде наред.