Texting with Jack Gilinsky

Глава 17

Обърнах се на една страна и се опитах да игнорирам слънчевата светлина, влизаща от прозореца. Чух шум от отваряне на врата , а след това нещо студено на ръката си. Пипнах я. Вода. Обърнах се и видях Джак, който се опитваше да не се засмее, но когато ме видя се засмя с глас, а аз го погледнах с присвити очи.

-Какво беше това?- попитах. Той вдигна рамене и каза през смях:

-Беше ми скучно!- изправих се и застанах срещу него. Сигурно сме изглеждали смешно. Аз- стигаща до раменете му да го гледа злобно, а той с една глава над мен да ме гледа стреснато.

-Какво стана Джак? Изплаши ли се?

-Не. Страхувам се да не се измориш докато ме гониш!- каза и побягна. Аз се запътих към кухнята и направих препечени филийки, нарязах един домат и намазах филийките с масло когато Джак влезе.

-Какво стана? Отказа ли се?- подигра ми се. Вдигнах рамене.

-Не, просто осъзнах, че съм гладна и това е по- важно отколкото да търча из цялата къща като бебе.- отговорих. Той посегна да си вземе филийка и аз го ударих с дървена бъркалка.

-За какво беше това?- попита той.

-Заля ме с вода рано сутринта.- казах просто.

-И сега няма да ми дадеш да ям?- попита жално и погледна към филийките.

-Точно така!- казах и започнах да се храня.

-Но...

-Няма но!- прекъснах го. Той седна на стола и от време на време поглеждаше към закуската. Изядох две филийки, другите три реших да ги оставя на Джак. Всъщност те са за него, просто исках да му отмъстя.

-Преядох!- казах аз и се отпуснах на стола. Той ме погледна, но не каза нищо. Станах и нарочно оставих всичко на масата. Отидох в стаята си и извадих къси панталони и син потник. След това си измих зъбите и се облякох. Застанах пред огледалото и започнах да сресвам косата си. След това я вързах на висока опашка. Отидох в кухнята където Джак все още стоеше на стола, а филийките на масата. Когато влязох той ме погледна. Засмях се.

-Какво?- попита той троснато.

-Защо не ядеш?- попитах.

-Ти ми каза, че не може.- отвърна.

-И ти ме послуша?- попитах изненадано. Той кимна. - Добре, тогава ти позволявам да закусиш!- казах и се засмях.