Texting with Jack Gilinsky

Епилог

10 години по- късно

-Мамоо! Коди ми пипа плитките и каза, че ще ги развали!- чух гласът на малката Елена и се усмихнах.

Обърнах се и я видях да тича към мен. Спря се и ме погледна с големите си очи. Толкова много приличаше на Джак.

-Няма нищо, миличка знаеш, че няма да го направи.

-Но той каза, че ще! А Кейлъб само се смееше!

-После ще им се скарам, а сега искаш ли да ми помогнеш да подредим масата за вечеря?

-Да. Хайде.- каза със сладкото си гласче и се усмихна.- Обичам те, мамо!

- И аз те обичам, принцесо!- прегърнах я и се усмихнах.

-Къде е тати?

- След малко ще се прибере от работа и ще те нагушка.- целунах я по бузата и се изправих. - А сега да сложим масата.

°

-Кейлъб!- извиках и след малко видях пълното мое малко копие да се задава от коридора.

-Кажи, мамо.

-Отвори на леля Хелън и чичо Джак.

-Добре. - обърнах се да извадя яденето от фурната и го оставих на плота до мен, когато усетих две ръце да се увиват около кръста ми.

-Здравей- прошепна в ухото ми и се усмихнах.

-Хей- обърнах се и го прегърнах. - Как беше днес на работа?

-Скучноо, но много се радвам, че най- накрая се прибрах при семейството си. Целуна ме за кратко и пак ме прегърна.

-Татее!- Кейлъб и Елена тичаха към баща си и го прегърнаха едновременно.

-Хей, ангелчета какво правихте днес?

-Ритах топка с, Коди. Вкарах два гола!- каза гордо.

-Браво, футболисте!- Джак разроши косата му. - А ти, принцесо?

-Помогнах на мама да сложи масата и си играй с Теса.

-Браво, миличка. Гладни ли сте?

-Да!- извикаха едновременно.

-Отивайте на масата при чичо и леля ние сега идваме.- каза им и те се затичаха към градината.

-Отивам да се преоблека и идвам.- каза и ме целуна по челото преди да се качи горе.

Излязох навън като сложих и последното ястие на масата.

Тази вечер беше още един незабравим миг с хората, които обичам и винаги ще обичам.

КРАЙ