Texting with Jack Gilinsky

2.25 Twins.

-С Джак имаме да ви казваме нещо важно.- изправих се и погледнах родителите си и родителите на Джак. Той също се изправи и хвана ръката ми.

-Две неща.- поправи ме. Бяхме в къщата на майката и бащата на Джак, тоест на вечерята на която Катрин ни покани. Решихме да им кажем днес, а след това и на останалите. Разбира се Хелън и Джак знаят за предложението, но не им казахме, че съм бременна. Предпочетхме да кажем първо на родителите си. Хелън толкова се зарадва като и' казах, дори се разплака, като обвини хормоните. Да кажем, че и' повярвах.

-Нещо сериозно ли е? - попита притеснено мама. Както винаги първо мисли за най- лошото. Поклатих глава.

-Ние..-започнах, а Джак ме изпревари.

-Ще се женим!- извика, а те ни зяпнаха. Баща ми изглеждаше така сякаш ще получи удар, а другите бяха просто...шокирани.

-Т-това е чудесно! - възкликна Дейвид, който първи се отърси от шока.

-О, мила толкова се радвам за вас!- майка ми скочи и дойде да ме прегърне. След това прегърна дори Джак. Докато баща ми...е той гледаше безизразно. -Дом, няма ли да кажеш нещо?- попита майка ми.

-Аз..ъм..Поздравления!- изправи се и се здрависа с Джак и ме прегърна също.

-Поздравления. -каза Катрин и се приближи до Джак превръщайки го, а после се обърна към мен.- Направи сина ми щастлив. -очите и' се насълзиха и седна обратно на стола си.

-Казахте, че има две неща,  нали?

-Да.- кимна Джак и ме погледна.

-Бременна съм. - казах тихо, а всички се усмихнаха широко, дори баща ми, а си мислих че ще реагира малко по различно заради новината от преди малко.

-Ще ставам баба?- попитаха мама и Катрин едновременно,  а после се засмяха и дойдоха при мен.

-Боже, толкова се радвам!- извика майка ми.

-Благодаря ти, Рея. Съжалявам за предишното ми държание към теб. Знам, че беше ужасно, но сега наистина разбирам че сте щастливи заедно.

-Няма проблем. - усмихнах се мило. Да, отношенията ни не бяха прекрасни, но това може да се промени.

-Не съм толкова стар, че да ме наричат дядо!- пошегува се Дейвид, а татко кимна няколко пъти в съгласие.

-Е, ще трябва да свикнете когато се родят малките футболисти.- ухили се Джак и ме прегърна в гръб, слагайки ръцете си на корема ми.