-Добър ден! С какво мога да ви помогна?- попитах току що влязлото момче. Работех в една книжарница близо до домът ми.
-Ще се оправя, благодаря!- усмихна се и влезе навътре. С Джак се разделихме на рождения ми ден. Момчетата решиха, че трябва да направят парти и не ми оставиха избор. Вечерта се качих до стаята на Джак, защото ми се ходеше до тоалетната, а само там има отделна от другите и го видях с някакво момиче. На рождения ми ден.
Тогава си тръгнах, а на следващия ден той не спря да ми звъни и да ми праща съобщения, че е бил пиян и ме мислил трезво. Само, че аз не отговорих на нито едно негово съобщение, нито го потърсих. Момчето от преди малко дойде на касата и постави някакво списание. Маркирах го, след това му казах цената.
Той плати и си замина. Чувах бръмченето на климатика, и се отпуснах на стола. Все още живея в къщата ми и завърших университет. Имам диплома за моден дизайнер, но все още нямам достатъчно пари за ателието, което си харесах. Ето защо работя тук. Имам половината от парите и продължавам да събирам.
Телефона ми извибрира, показвайки ми, че имам ново съобщение. Взех го и го отключих.
Хелън: Довечера ще се събираме, идваш ли?
Рея: Не мисля....
-Ще дойдеш!- каза Хелън, влизайки в книжарницата.
-Хелън, знаеш че...
-Стига, Рея!- прекъсна ме тя.- Това стана преди година! Една година Рея! Момчетата се чудят дали не си сърдита на тях! Хайде де! Пък и той няма да е там!
-Сигурна ли си?- попитах.
-Дааа....- каза тя и удължи на 'а'- то . Излъга ме, но беше права. Не трябва да отбягвам момчетата само заради Джак. Може пък да е забавно.
-Добре.- въздъхнах.- От колко часа и къде?- попитах.
- Девет. Ще те взема в осем и половина!- каза въодушевено.-Къде ще е, ще разбереш довечера!
-Добре.- казах просто. Влезе нов клиент и Хелън каза:
-Аз ще тръгвам! До довечера!- прегърна ме и си тръгна, оставяйки ме сама с мислите ми за довечера. Какво щях да правя?
Излязох и заключих вратата на книжарницата. Беше седем, имах час и половина да се приготвя. Добре, че къщата ми е на две пресечки. Прибрах ключа в чантата си и поех по пътя към вкъщи. Първата седмица след като спрях да говоря с Джак беше най- лошата от всички. За две седмици приключих две връзки. Рекорд нали? Стоях по цял ден в стаята си и не вдигах дори на Хелън. Втората седмица вече ходих из къщата като призрак. Хелън идваше всеки ден, дори оставаше за през нощта. Третата седмица започнах да гледам филми, които накрая завършваха тъжно. Може би съм изгледала около петдесет за седмица. Четвъртата седмица излязох навън. За десет минути и пак се прибрах.
Но на петата седмица се ядосах. Ядосах се, защото ми омръзна да страдам по момчета, на които дори не им пука за мен. Намерих си работа и започнах да излизам повече. И така мина една година. Огледах се и видях, че вече съм пред къщата си.
Извадих ключовете си и отключих входната врата. Влязох вътре и светнах лампите. Оставих ключовете си на мястото им и се събух. След това директно отидох в стаята си и сложих чантата си на стола. Насочих се към банята и съблякох дрехите си. Сложих ги в коша за пране и влязох под душа.
След като бях готова спрях водата и увих кърпа около тялото си. Излязох от банята и застанах пред гардероба. Извадих си къс потник на цветя и къси дънкови панталонки.
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Облякох се след това си обух лилавите гуменки. Извадих си синята чантичка и прибрах вътре портмонето си. Застанах пред огледалото и сресах мократа си коса. След това я изсуших и започнах да се гримирам.
Очна линия, спирала и розово червило. Погледнах се в огледалото. Изглеждах...добре. Получих съобщение.
Хелън: Отпред съм.
Рея: Идвам. XX
Взех чантата си прибирайки телефона вътре. След това излязох и заключих. Това ми напомни за първия път когато видях Джак. Когато Хелън ме накара да отида с нея на срещата ѝ с Джонсън. Влязох в колата при нея.
-Здравей!- поздрави.
-Хей.- казах притеснено.
-Успокой се! Там където отиваме, едва ли ще го видиш.-каза и потеглихме.
И наистина се оказа права. Намирахме се в разгара на някакъв купон където беше пълно с хора. Намерихме момчетата и отидохме при тях. Когато ме видяха започнаха да ме прегръщат. Всичко вървеше добре, докато някой не ме дръпна и започна да ме опипва. Тогава чухме силен вик. Принадлежащ на момче с кестенява коса и кафеви очи. Очите, които отчаяно се опитвах да забравя през изминалата година...
Завърнах се!! Получи се доста объркано според мен,но все пак се надявам да ви е харесало!!❤❤
