Texting with Jack Gilinsky

Глава 23

-Не я докосвай!- изрева Джак и започна да бута всички, проправяйки си път към нас.

-Или какво?- каза наперено момчето което ме беше хванало за лакътя, и ме придърпа по- близо към себе си. Целият смърдеше на алкохол и цигари. Джак се приближаваше към нас бързо и, когато стигна заби юмрука си в носа на момчето, което падна на земята. Джак се качи върху него и започна да го налага с юмруци, секунди след това Шон и Мат отидоха при тях и започнаха да дърпат Джак.

-Рея, ела!- каза Камерън, подскочих при думите му, не очаквах да дойде до мен. Кам ме дръпна и ме изведе от къщата.

-Къде отиваме?- попитах отвеяно, пред очите ми все още беше Джак, как бие момчето. Хиляди въпроси се въртяха в главата ми, но имаше един който изскачаше в главата ми като неонов надпис: Защо започна да бие момчето?

-Ще те закарам у вас.- отговори просто и отвори предната врата на колата си.

-Рея!- чух името си и се обърнах, за да видя тичащия насам Джак.Обърнах се към Камерън:

-Да тръгваме, моля тя!- казах притеснено. Той кимна и изтича до шофьорското място.

-Рея, почакай! Искам да говоря с теб!- беше последното, което чух преди да се кача в колата и да затворя вратата. Камерън запали и потеглихме. В огледалото видях как Джак спира и гледа към колата с ръце на главата.
-Пил ли си?- попитах подозрително.

-Не. Все някой трябва да остане трезвен за да наблюдава, нали?- не отговорих. Гледах през прозореца как минаваме покрай сградите. Джак искаше да говори с мен. Но вече беше твърде късно за разговори. Ако наистина ме обичаше, още преди година щеше да говори с мен. Не сега, не по този начин. Омръзна ми да се връзвам на момчета, те само ни използват и захвърлят след това. Като кърпички. Една след друга. Колата зави на моята улица и след това пред домът ми.

-Благодаря, Кам.- казах тихо.

-Няма проблем!- усмихна се той. Отворих вратата и слязох от колата. - И, Рея?- обърнах се и го погледнах.- Той наистина те обича. Наясно съм, че направи грешка и че не е моя работа, но виждам, че все още се обичате. - не му казах нищо, само кимнах и затворих вратата. След това тръгнах към входната врата и я отключих. Влязох вътре и директно се запътих към стаята си. Тази вечер  се случиха твърде много неща. Отидох в банята и измих грима си и зъбите си. След това се върнах отново в стаята си и облякох пижамата си. Взех телефона си и го включих да се зарежда. Легнах и се завих. Затворих очи, и образът на Джак изскочи веднага. Отворих очи рязко и се загледах в тавана.  Дали наистина все още ме обича? Намръщих се. Няма начин, ако ме обичаше нямаше да чака цяла година. Но, може би... не, най-вероятно Кам се е объркал. Нали? Докато опитвах сама да се обедя, че Джак не ме обича чух шум. Нещо се блъсна в прозореца. После пак. Стоях в леглото и не мърдах. Изпотих се от притеснение. Взех телефона си и станах от леглото.

Приближих се до прозореца и внимателно погледнах. Джак хвърляше камъчета по прозореца. Извъртях очи. Отворих го и показах главата си.
-Какво искаш?!- прошепнах раздразнено. Той вдигна поглед към мен.

-Да говоря с теб.

-Като хвърляш камъни през нощта по прозореца ми?!- започнах да се изнервям.

-Ти нямаше да искаш да говориш с мен, иначе!- защити се той. - Прав съм, нали?

-Може би...Но това не те оправдава! - повиших тон. Той сви рамене. - Защо си тук, Джак?- въздъхнах.

-Липсваш ми.- каза той и ме погледна. Поклатих глава. Очите ми се насълзиха и мигнах няколко пъти за да прогоня сълзите.

-Джак, не мисля, че го казваш наист...

-Вярно е! Липсваш ми толкова много. Всеки ден, всяка секунда през изминалата година мисля за теб. Много пъти исках да говоря с теб, но винаги спирах преди да съм дошъл при теб! Защото знам, че аз съм един нещастник който само ще те нарани отново, а ти не го заслужаваш! Онази вечер... сгреших. И ще съжалявам за тази грешка постоянно. Но не мога да върна времето назад, Рея!- той падна на колене и видях как очите му се насълзиха. Не знаех какво да му отговаря. Не очаквах, че ще дойде тук и ще каже...тези неща. Никой преди не беше правил подобно нещо за мен. - Дойдох тук за да ти кажа, че те обичам! През тази изминала година мислех, че чувствата ми ще утихнат и че ще спра да те обичам, но те само се засилиха. Обичам те!- прошепна той. Сърцето ми се разтуптя и помислих, че ще изскочи. От толкова много време исках да чуя това. Но...винаги има едно 'но' нали?

-Джак...трябва да помисля. Моля те.- казах тихо. Той се изправи и се приближи към прозореца.

- Ще ти дам колкото време поискаш! Ще те чакам колкото време и да отнеме това!- каза Джак. Кимнах и влязох вътре. Затворих прозореца и се плъзнах по стената. Какво щях да правя? Не искам пак да ме боли. Омръзна ми да страдам. Защо винаги когато всичко се подреди идва някой и разрушава това което съм постигнала? Не съм сигурна дали искам да се върна при Джак...

Здравейте! Първо ще кажа, че главата щеше да е готова още в четвъртък, но имах много домашни...след това пък се разболях и два дни не можех да си събера мислите. Ще се опитам тази седмица да качвам редовно, и също така остава малко до края. Искам да благодаря за 2000+ четения!!❤❤ Приятна вечер или приятен ден(когато го прочетете)  !❤❤