Texting with Jack Gilinsky

Глава 25

Излязох от банята и чух телефона ми да звъни. Отидох да го взема и в този момент спря. Взех го в ръцете си и видях, че имам петнайсет пропуснати повиквания от Хелън. Тъкмо я набирах, когато тя ми се обади отново. Вдигнах.

-Най- накрая! Знаеш ли от колко време ти звъня?- звучеше притеснена. Много притеснена.

-Какво е станало?- усещах как всичко в мен се напряга.

-Рея...тя...- заекна тя.

-Какво е станало с нея?!- попитах повишавайки тон.

-Тя...тя...

-Кажи ми по дяволите!- изкрещях. Чух как подсмърча от другата страна на линията. Студени тръпки полазиха по цялото ми тяло.

-Тя катастрофира Джак!- изплака в слушалката. Телефона се изплъзна от ръката ми, но бързо се съвзех. Взех го от земята.

-В коя болница е?

-Сейнт Джордж.- каза тя и аз затворих телефона. Отидох до гардероба и извадих първите дрехи, които видях. Облякох се и взех телефона си. Слязох по стълбите, тичайки.

-Какво става?- попита Шон.

-Рея е катастрофирала.- той изплю това което пиеше и чух стъпките му зад мен. Излязох от къщата и отключих колата. Качих се и другата врата се отвори, Шон се качи и аз запалих. Не спазвах ограниченията. Стигнах на кръстовището и видях смазаното такси. Имаше две полицейски коли. Таксито беше смачкано от задната част, вратата беше на три метра от колата. Не искам да знам дали тя е била там. Стиснах очи. Не може да е...
-Джак, зелено е.- каза Шон. Отворих очи и подкарах към болницата. Бях благодарен на Шон, че не ми задваше въпроси. Бях страшно изнервен и притеснен. Какво е правила в онова такси?! Мамка му, мамка му, мамка му! Започнах да блъскам по волана.

-По дяволите!- паркирах пред болницата и слязох от колата, заключих я и влязох вътре. -Къде е Рея Беларк?- попитах на 'информация'. Жената провери нещо и вдигна поглед към мен.

-В операционната.- кимнах и тръгнах натам. Когато стигнах пред големите врати, видях Хелън и Джак. Когато ме видяха те станаха.

-Как е тя?!

-Не знаем нищо, откакто я приеха никой нищо не ни е казал.- каза Джак.

-Как се е случило това?- попитах, хванах се за главата.

-Тя идваше към теб.- каза Хелън тихо. Погледнах към нея. Идвала е при мен. Защо?- На кръстовището, някакъв камион не е успял да спре и се е ударил в задната част на колата...където е стояла Рея.- тя отново се разплака и прегърна Джак. Всички мисли в главата ми се разпиляха. Сякаш изчезнаха. Искаше ми се да започна да блъскам всичко и да счупя нещо, но...се чувствах празен отвътре. Камион...един камион предизвика всичко. А тя...защо е идвала при мен? Дали е искала да ми каже решението си? Започнах да вървя напред- назад. Защо това се случи на нас? Защо? Изведнъж доктори и сестри започнаха да влизат и излизат от помещението. Попитах няколко човека какво става, но те сякаш не ми обърнаха внимание.

-Какво става?!- изкрещях.

-Успокой се!- каза Шон и сложи ръката си на рамото ми.

-Не мога! Как очакваш от мен да се успокоя, когато любовта на живота ми е в операционната и не знам дали ще оживее?!- попитах горчиво. Шон не каза нищо. Излезе някакъв доктор и всички отидохме при него.

-Докторе как е тя?- попита Хелън. Той погледна всички ни. Не...не може...

-Съжалявам.- каза той- Не успяхме да спасим момичето.- усетих как сърцето ми се стяга, след това излязох от болницата. Преди да тръгна чух риданията на Хелън. Запалих колата и тръгнах, нанякъде. След кратко пътуване, през което виждах само пътя и се опитвах да не мисля за това което чух, спрях на един черен път. Чух че телефона ми звъни, но го изключих. Слязох от колата и ритнах гумата. След това още веднъж, трети, четвърти...накрая не издържах и паднах на колене. Сълзите се спуснаха от очите ми. С какво го заслужих? Аз съм един нещастник. Боклук. И сега това ще ме преследва докато умра. Аз загубих любовта си. Загубих моята Рея...

Не ме мразете...Това беше идеята ми още от самото начало. Епилогът ще е публикуван, най- късно утре след обяд. Приятен ден.