Texting with Jack Gilinsky

2.7 My cousin Sibel.

-Здравей, Джак!- поздрави ме Сибел. Току що се срещнахме и  се благодарях на Господ, че е тук жива и здрава.

Знам, бях параноичен, но след онзи инцидент, когато Рея идваше при мен, се страхувах когато някой друг идваше да ме види.

Прегърнах братовчедка си и я поздравих.

-Как мина полетът?

-Супер. Тръгваме ли?- попита уморено. Тъкмо щях да кажа да, но тогава видях синина на бузата ѝ.

-Какво е това?- попитах веднага. Тя се намръщи, но очите ѝ се напълниха със сълзи.

-Нищо.- каза и сложи ръката си за да прикрие синината. Погледнах я красноречиво. Не можеше да каже, че е нищо след като го видях. Тя въздъхна.- Баща ми ме удари.

-Какво?!- ахнах. Чичо ми..Моят чичо, който никога не би наранил дори и животно. Човекът, който дори стана вегетарианец, е ударил дъщеря си?!

Видях как няколко сълзи падат от очите на Сибел. Придърпах я към себе си и я прегърнах.

-Затова ли искаше да дойдеш?- попитах тихо. Тя кимна. - Успокой се. Искаш ли да тръгваме?

-Да.

Не я попитах нищо друго, защото знаех, че единственото което мога да постигна е да я разстроя още повече. Качихме се в колата и потеглихме. Пуснах радиото, защото тази тишина ме убиваше.   По пътя никой не каза нищо, а когато паркирах на алеята пред вкъщи видях друга кола спряна пред моята. Взех багажа на Сибел и заключих колата. Насочихме се към входната врата, но след като влязохме вътре се сетих.

Родителите на Кейтлин идват днес.

-Джак!- каза Кейтлин, а щом видя Сибел ме погледна озадачено. - Нашите са в хола, чакаме те от половин час. Здравей, Сибел!- каза и лепна една фалшива усмивка. Братовчедка ми кимна.

-Джак, къде е стаята в която ще остана?

-Ела ще ти покажа.- тръгнахме по малкото коридорче и след това спрях пред гостната. Сибел благодари и я оставих сама, връщайки се при все още чакащата ме Кейтлин.

-Какво прави тя тук?- попита гневно.

-Дойде ми на гости. Проблем ли имаш?- попитах предизвикателно. Очите ѝ хвърляха искри, но въпреки това поклати глава.

-Родителите ми ни чакат.- каза и се  завъртя, ходеше наперено, а след секунди изчезна от другата страна на вратата. Нека мъчението започне.