Texting with Jack Gilinsky

2.4 I will make him suffer!

-Не ми каза какво става с Бри?- повдигна вежда Джак.

-Какво да става?

-Стигааа! Само не се влюбвай в нея. - каза сериозно.

-Спокойно. Не съм сигурен, че мога отново да се влюбя. - Джак само кимна и насочи вниманието си към току що влязлото момиче.

-Тате!- извика и се затича към него. Джак я взе и я сложи да седне в него.

-Какво става, принцесо?

-Мама не ми дава да правя пайове от кал.- нацупи се. Сдържах смеха си. Беше толкова сладка.

-Права е. Недей да си играеш в калта. Ще се разболееш и после няма да можем да излезем за сладолед.

-Добре, тати, обаче ще излезем за сладолед нали?- попита с надежда.

-Обещавам, принцесо!- Рея се усмихна, а баща ѝ я целуна по главата. -А сега отиди при мама ѝ и кажи да се приготви. Излязаме след малко.- тя изписка и излезе тичайки от стаята.

-Имаш прекрасна дъщеря!- казах искрено. Джак се обърна към мен с щастливо изражение. Още когато дойдох и видях как гледа дъщеря си видях обичта му към нея. Не беше като любовта му към Хелън. Беше нещо различно. И аз се радвах за него. Поне един от нас имаше възможност да живее щастлив живот.

-Знам..-глупавата усмивка не слизаше от лицето му. -Ще дойдеш ли с нас?

-Няма да мога, съжалявам.

-Но те нямаше шест години! Трябва да наваксаме изгубеното време!

-Ще го направим, обещавам. Просто имам да свърша някои неща.

-Добре, но ми се обади по някое време да се разберем! -разменихме си номерата и аз си тръгнах. Качих се в колата си и потеглих.

Радвам се, че отношенията ми с Джак не са се променили. Дори сега го чувствам по- близък от преди. Той ме изслуша и не ме съди за решенията, които взех. Сега се чувствам по- добре. Сякаш досега съм се притеснявал дали Джак все още е мой приятел. Просто той е всичко останало от семейството ми, след като нашите починаха. Сестра ми напусна страната и от десет години не съм я виждал нито чувал.

И след случилото се с Рея преди шест години не издържах. Вече се страхувам да не изгубя и останалата част от приятелите си. И може би заради този страх предложих на Кейтлин. Защото, по дяволите аз не я обичам.

Страхувам се да остана сам.

Тази мисъл ме ужаси, затова я избутах назад.

Пуснах радиото, но веднага съжалих за това мое действие. В момента звучеше любимата песен на Рея, на която така и не запомних името.

Отново спрях радиото и се съсредоточих върху пътя.

***

Паркирах на алеята пред вкъщи и спрях колата. Не исках да влизам вътре, при положение, че там беше Кейтлин. С тези подозрения и факта, че не я обичам и го осъзнах едва преди няколко часа правеше нещата трудни. Взех телефона си и го отключих.

Джак: Здравей, Бри!

Бри: Хей.

Джак: Няма да повярваш какво се случи!

Бри: ?

Джак: Отидох по- рано при Джак. И всичко е наред.

Бри: Радвам се за теб.

Джак: Аз също. Имам предвид, че се притеснявах, че ще ми е бесен и никога повече няма да ми говори..

Бри: Нормално е да си се чувствал така.

Джак: Предполагам. Но сега имам чувството, че огромен товар е паднал от плещите ми.

Бри: Казах ти, че всичко ще се нареди. И предполагам, че ще ти се случи нещо хубаво много скоро.

Джак: Повтаряш това откакто започна да ми пишеш. Защо?

Бри: Ъъъ.....такова аз.....кучето се изпика на дивана! Чао!

Чакай...Какво? Кучето? Дивана?

Точно същото нещо ми беше казала Рея, когато я попитах за името ѝ...

Бри крие нещо от мен. И аз смятам да разбера какво е то.

***

*ГТК*

-Сигурна ли си, че Джак не подозира нищо?- попита ме синеокото момче срещу мен.

-Абсолютно.- кимнах.

-Добре. Внимавай да не се изпуснеш. Тогава целият ни план ще отиде по дяволите.

-Няма. Бъди сигурен.- той само кимна преди да ме придърпа в скута си. Целуна ме грубо и изръмжа:

-Ще си отмъстя на Джак, Кейтлин! Ще го накарам да страда!

***

Еее, Кейтлин показа на чия страна е. Сега няколко въпроса 😂:

1.Какво мислите, че означават думите на Бри?

2.Кое мислите, че е момчето което иска да отмъсти на Джак?

3. Дали всъщност Кейтлин е Бри?

Коментирайте и гласувайте!💞💞💞