Texting with Jack Gilinsky

2.22 We will be happy in the Beyond.

-Тук е доста тясно.- отбеляза Катрин. Какво не е наред с тази жена? През последните три дни не спря да се оплаква. Имало прах по масата, въпреки, че току що я бях изчистила, леглото на което спяла било неудобно и гърбът я болял, шумът от улицата през нощта се чувал много силно. Сега и' било тясно. Къщата е двуетажна за Бога! И за капак на всичко Вероника се лепи за Джак постоянно. И познайте какво. Той не прави нищо за да я спре. - Рая ще отидеш ли до магазина за да ми купиш бисквити?

-Казвам се Рея.- поправих я за тридесет и пети път от както е тук.- Искате да отида до магазина по това време?

-Да. Само единадесет е, не мисля че е толкова късно.

-Съжалявам, но няма да отида до магазина. Нищо не съм ви направила за да се държите така с мен и нямам намерение да търпя повече това отношение. Да не би да си мислите, че съм щастлива понеже Джак е в това състояние? Да, не ви е лесно, но на нас също. И трябва да го разберете!

-Как се осмеляваш да ми говориш така? Ти си едно нищо и когато Джак го осъзнае ще те остави. - изсъска злобно.

-Лельо, стига. С Рея ще отидем до магазина, спокойно.- намеси се Сибел, която тъкмо влезе в стаята. Катрин промърмори нещо под носа си, което наподобяваше 'нещастница' и 'как смее да ми говори така'. - Нали знаеш, че така не си помагаш?- подхвърли Сибел докато се обувахме.

-А мога ли да направя нещо друго освен да правя всичко, което иска да търпя злобните и' коментари?

-Предполагам, че не. Но, хей погледни от добрата страна! След два дни си заминават!

-Да, освен ако не решат, че Вероника трябва да остане за да помага на Джак.- сопнах се. Твърде много ли съм ревнива?

Не ми пука.

-Стига, знаеш, че Джак не и' обръща внимание.

-За това вчера не я отблъсна, когато отиде горе в нашата спалня и му помогна да се преоблече.

-Катрин я накара. Той нямаше особено голям избор.

-О.

Междувременно бяхме стигнали до близкия супермаркет. Влязохме вътре и се насочихме към щандовете с десертите.

-Трябва да отида да взема едно нещо за Браян, ще се справиш ли?

-Да, отивай.- отговорих и отново се обърнах към щанда. Какво да и' взема? Не умирам от желание да ме намрази още повече. Ако това е възможно. Чух някой да се приближава и предположих, че Сибел се връща. - Какво предлагаш да...- обърнах се да я попитам, но когато видях човекът пред мен замръзнах.