Texting with Jack Gilinsky

2.8 Let's start!

-Тя започна да..

-И тогава..

-Не бях аз виновна, Джак!

-Естествено, че ще кажеш така ти малка...- Сибел започна да се надига от мястото си и се приближих към нея.

-Престанете! Дръжте се като зрели хора, не като деца! Сибел кажи какво се случи.

-Отидох в кухнята за да си направя фреш, когато тя се появи и ми каза да си събирам багажа, защото мястото ми не било тук и щяла да ме съсипе както, цитирам- "Ще те съсипя така както съсипах и онази." - какво трябва да значи това? Какво по дяволите върши Кейтлин?!

-Кейтлин?

-Тя лъже, Джак!- изплака и зарови лицето си в ръцете. Не вярвах Сибел да ме излъже за нещо. Просто не беше възможно.

-Мисля, че трябва да се успокоиш и да излезеш да се разсееш с Мая.- казах на Кейтлин. Да видим какво ще ми отговори. Това ще е идеален шанс, Сибел да я проследи.

-Мая я няма.- каза бързо и тогава си спомни за лъжата си...Видях изражението
ѝ.- Тоест.. Върна се в Англия за малко...Някаква спешна работа.- отвърна заеквайки.

-О!

-Но и без това имам работа. Ще правя изненада на Мая по случай преместването ѝ окончателно. - колко лесно ме излъга. Но най- лошото бе, че преди щях да ѝ повярвам. Бях толкова заблуден...

-Но днес е неделя.- казах престорено тъжно.- Мислих да прекараме малко време заедно. - да я видя сега.

-Съжалявам, Джак. Но наистина това е важно.

-Добре. Щом работата ти е по- важна от мен.

-Ще се видим после.- и с това тя отиде в спалнята. Погледнах Сибел.

-Знам.- кимна тя.- Ще изляза сега. А какво измисли за превоз?- попита тихо.

-О, да! Браян трябва да е отпред.

-Браян?

-Този който ще ти помогне с преследването. Дължи ми услуга и това е възможност да ми я върне.

-Искам ли да знам за каква услуга става въпрос?

-Не.- поклатих глава. Тя въздъхна.

-Добре, Джак ще се видим после!- повиши глас така, че да не изглеждаме подозрително. Кимнах и я изпратих до вратата. Наведох се да я прегърна, и прошепнах:

-Надолу по улицата в дясно, синята кола. - след това тя тръгна, а аз се прибрах вътре.