2.20 I fell in love with you.

1.1K 84 17
                                    


*ГтС*

-Все още не мога да повярвам, че онова копеле се беше изнесло и не можахме да го хванем!- изпуфтя Браян. Стоях срещу него на дивана и го наблюдавах мълчаливо. Косата, очите, устните...Начина по който беше смръщил лицето си и имаше лека бръчка между веждите. Беше свалил очилата си и гледаше ядосано в някаква точка зад мен. През тези два месеца го опознах много добре. Причината заради която се бяха скарали с Джак беше, защото в гимназията Джак уредил среща на Браян с някакво момиче, понеже той бил стеснителен. Странно, нали?  След това се разбрали, че Браян ще му върне услугата, но тъй като срещата не минала особено добре- и под не особено добре имам предвид, че Браян бил ужасен и ръцете му треперели, когато били в заведението и разлял чаша с някакъв сок върху момичето..При което тя вдигнала скандал, ударила го и най- безцеремонно си заминала. Тогава Браян отказал на Джак да му върне услугата и се скарали. До деня в, който не дойдох аз и всъщност той успя да върне услугата. Като цяло всичко това с "не се отказвам" и "не изпускам шанса си" е тръгнало от трагичната първа среща на Браян.

-Зяпаш ли ме?- попита взирайки се в мен.

-И какво ако е така?- повдигнах вежда.

-Много сме дръзки днес. - не отговорих, само вдигнах рамене. - Харесва ми. - ухили се хлапашки.

-Майка ми се обади сутринта.- казах, изненадвайки и себе си и него. Никога преди не бях разговаряла с него. Разбира се, той знаеше, защо дойдох тук и оставих семейството си, но не ми задаваше повече въпроси.

Предполагам, че това се дължеше на доверието, което имах към него.

-И какво ти каза?- попита внимателно.

-Каза, че с баща ме дойдат тук. Заедно с леля и чичо, за да видят Джак.- прошепнах. Не исках да виждам баща си. Не и след като ме удари.- Помоли ме да се държа прилично и да не казвам нищо на Джак.- чувствах се наранена, че майка ми се държеше така сякаш аз съм виновна.

-Всичко ще бъде наред, чу ли?- попита Браян и седна до мен. Подпрях главата​ си на рамото му.

-Надявам се.

-Защо родителите на Джак не дойдоха, когато се случи инцидента?

-Защото баща му е болен от рак. И се страхуват да пътуват дълго, а леля не иска да го оставя сама. Беше ѝ много трудно да реши какво да прави, но аз говорих с нея и ѝ казах, че ще се грижа за него заедно с Рея.- обясних.

Texting with Jack GilinskyDonde viven las historias. Descúbrelo ahora