2.1 The messege.

1.2K 78 16
                                    

-Кога ще кажем на нашите?- попита ме Кейтлин. Вдигнах поглед от телефона си и срещнах сините ѝ ириси.

-Когато решиш.- отговорих незаинтересовано. Тя изсумтя и продължи да разглежда някакво модно списание. Разглеждаше е силна дума. По- скоро разгръщаше страниците една след друга с поглед, който можеше да прогори дупки в страниците.

Изпитах вина.

Отидох до нея и я прегърнах.

-Не исках да прозвучи така, скъпа. Имах предвид, че когато и да решиш ще е чудесно!- целунах я по главата. Тя се обърна към мен.

-Мислих, че не харесваш родителите ми?

-Не е вярно.- лъжа. Родителите ѝ са ужасни. - Те са чудесни.- още една лъжа.

-Тогава какво ще кажеш за тази събота? - толкова скоро?

-Идеално.- казах и се усмихнах. Фалшиво. Всичко в живота ми беше преструвка след смъртта ѝ. А Кейтлин...

Не съм сигурен дали я обичам.

Не и след Рея. Първата и последната ми любов..

-Джак, скъпи аз имам работа след малко.

-Къде ще ходиш?- попитах.

-Ще излизам с..Мая, знаеш на пазар!- отвърна и отиде в спалнята.

Идеално.

***

Спрях колата на паркинга и затворих очи. Поех си въздух, а притеснението и болката ме разкъсваха. Трябва да го направя. Налага се. Не мога да пропусна този ден. Никога повече.

Отново се върнах в Америка с Кейтлин преди седмица. Все още не съм говорил с никой от старите си приятели. Преди шест години, когато се случи всичко заминах за Англия и скъсах всички връзки. Отворих модна къща заради нея.

Днес се навършват шест години от смъртта ѝ. Шест болезнени за мен години. Все още не можех да си простя. Аз съм виновен за всичко. И няма ден в който да не се събудя със спомена за очите ѝ, мириса ѝ.. Смехът ѝ. Но никога вече няма да мога да чуя смехът ѝ, както и никога няма да видя очите ѝ пълни с живот.

Запознах се с Кейтлин преди година в модната къща, когато тя си твърсеше рокля за юбилея на баща си. Когато я видях с най- добрата ѝ приятелка- Мая, ми изглеждаше толкова мила, изпълнена с щастие.

Но вече не съм толкова сигурен. А и това което се случи.. Дори не знам, защо ѝ предложих.

Texting with Jack GilinskyWhere stories live. Discover now