2.13 Are you okey?

1K 96 5
                                    

-Изпий го.- каза момчето до мен.

-Не искам!- изплаках и извъртях главата си. Усетих ръката му да хваща силно челюстта ми и извъртя главата ми към него. Болката беше ужасна и бях сигурна, че след това ще имам синини.

-Да съм те питал?- озъби ми се. - Изпий го!- нареди, а аз стиснах устните си. - Така ли ще си играем?- попита злобно и ми удари шамар. Звукът от ударът се чу из помещението.

Изохках от болката, погледът ми се замъгли, а през това време Наш използва възможността и набута хапчето в устата ми.

-Глътни го. Иначе ще има по- големи последствия от шамара.- каза злобно. Не исках отново да се дрогирам...Беше ужасно. Отлично знаех какво ще стане след като го глътна. Той отново щеше да ме използва за нуждите си. Мразех го. Толкова много го мразех.

-Защо ми причиняваш това?- попитах след като глътнах хапчето.

-Ти си моя. Не разбра ли? Моя и ничия друга.- прошепна до ухото ми и започна да целува вратът ми.

-Нали си имаш Кейтлин?

-И какво от това? За теб няма значение. Нали?- кимнах бавно.- Добро момиче.- каза и продължи да използва тялото ми.

Исках да се махна оттук. Но не можех. Никога нямаше да мога да видя Джак отново. И тази мисъл ме ужасяваше повече отколкото нещата, които ми се случват постоянно тук.

-Рея?- чувах познати гласове, но не исках да отварям очите си. Не можех. Не исках. - Хайде моля те, отвори очи. Моля те!

-Защо не се събужда?!- чух притеснен мъжки глас.

-Не знам, Браян!- извика другият глас. И тогава си спомних за всичко кеотос е случи преди...Преди да загубя съзнание. Значи Наш не ме е хванал отново? Това значеше, че в момента съм при Сибел и Браян. Слава богу!

Отворих очите си и срещнах притеснения поглед на Сибел.

-Господи!- издиша тя.- Добре ли си?

-Да. Какво се случи?- попитах объркана.

-След като онази жена те блъсна с Браян бързо те изведохме от сградата и ти просто...Припадна.- притеснението си личеше в очите ѝ.

-Добре съм!- хванах ръцете ѝ.- Наистина. Добре съм.

-Добре.- въздъхна и ме прегърна.- Наистина много се притесних!- каза до главата ми.

Texting with Jack GilinskyWhere stories live. Discover now