Texting with Jack Gilinsky

Глава 14

Събудих се в стаята си, станах и погледнах през прозореца. Вече се бе стъмнило. Отидох в кухнята, но Хелън не беше там, затова предположих, че е в хола. Влязох там и видях Джак. Кога е дошъл? И тогава си спомних, че той ме занесе в стаята ми. И аз казах, да не ме напуска....При отварянето на вратата и тримата се обърнаха към мен. Хелън беше прегърнала Джонсън, а Джак стоеше на фотьойла.

-Как си?- попита Хелън.

-Аз...не знам.- признах си. - Наш идвал ли е?- попитах с надежда.

-Не.- каза Хелън и погледна надолу.

-О!- казах аз.- Добре.- гласът ми звучеше слабо. Не, че се чувствах различно. Това което направих беше ужасно, но нямаше как да върна времето назад. Чувала съм, че човек осъзнава твърде късно грешката си и губи този когото обича. До сега не обръщах внимание на това което вършех и сега си плащам за това.

-Гладна ли си?- попита Джак.

-Не.

-Искаш ли нещо друго? Вода? Чай?- отново поклатих глава. - Тогава поне ела да седнеш.- каза Джак.  Послушах го и седнах на другият свободен фотьойл.

-Искаш ли да ми кажеш какво се случи?- попита Хелън.

-Аз...още снощи когато Джак ме докара, Наш беше тук. Тогава изглеждаше много подозрителен, но не каза нищо и си  легнахме. На сутринта се събудих и той беше буден. Когато отидох в кухнята той беше седнал на стола, а телефонът ми беше на масата. Отидох до него, и тогава той...той стана и ми се разкрещя и...и...- не можах да довърша изречението си. Отново щях да се разплача.

-Разбрах!- каза Хелън.- Спокойно! - стана и дойде до мен, прегърна ме. След като се успокоих малко тя отново седна до Джак.

-Какво става с вас?- попитах с полуусмивка. Хелън се усмихна и погледна към момчето до себе си.

- Заедно сме!- каза Джак.

Засмях се. Макар и да бях тъжна се радвах за приятелката ми. 

-Честито!- възкликнах. - И Джак- обърнах се към него.- Най- сетне имам честта да се запозная с теб!

-Много съм чувал за теб!- каза усмихнато и погледна Гилински. След това се обърна към гаджето си и започнаха да си говорят. Аз се обърнах към Джак, който ме гледаше. Посочих му с поглед вратата която водеше към кухнята. Той кимна и аз станах и отидох да си налея вода. Вече отпивах и чух вратата да се затваря. Обърнах се и видях Джак. Оставих чашата на плота и заговорих: