Texting with Jack Gilinsky

2.2 Please, trust me!

???: Здравей, Джак.

Джак: Ъъм, здравей.

???: Как си?

Взирах се в екрана на телефона и се чудих кой е човека който ми писа. Все пак никой от старите ми приятели нямаше новият ми номер.

Освен Хелън.

Джак: Хелън ти ли си?

???: Не.

Тогава кой?

???: Аз съм...твой стар приятел.☺

Джак: Как се казваш?

Очаквах отговор, но той така и не дойде. Хм...странно. Стоях така още пет минути и когато не получих отговор запалих колата и потеглих. По пътя към вкъщи телефона ми извибрира показвайки, че имам съобщение. Спрях на светофар и взех телефона.

???: Предпочитам да запазя самоличността си в тайна за сега.

Джак: Защо?

Изпратих съобщението и оставих телефона на страна, защото светна зелено.

Отново получих съобщение, но трябваше първо да се прибера.

Карах възможно най- бързо, защото исках да разбера кой ми пише.

Но по- важното бе- защо иска да запази името си в тайна.

След около десет минути паркирах на алеята и излязох бързо от колата, заключвайки я. Притичах до входната врата държейки телефона си здраво в другата ръка. Отключих и влязох вътре. Отидох в хола и се тръшнах на дивана. Въведох паролата на телефона си. Датата на която се запознах с Рея...

Разтърсих глава и отворих съобщенията си.

???: Така е по- добре за всички.

Джак: Кои всички? Какво имаш предвид?

???: Ще разбереш, когато дойде времето. Моля те просто ми се довери..

Джак: Как очакваш да се доверя на непознат?

???: Казах ти, не сме непознати. Довери ми се.

???: Няма да съжаляваш после. Моля те.

Да се доверя? Какво трябва да значи това?

???: Моля те, Джак..😔

Джак: Добре.. но ми обещай нещо!

???: Каквото и да е. Стига ми това, че ми се довери. 😌

Джак: Как се казваш?