Texting with Jack Gilinsky

2.9 Why not just accept the compliment?

*ГТС*

-Защо ѝ е да идва на такова място?- попитах шокирана.

-Нямам идея.- поклати глава и също като мен гледаше втрещено всичко наоколо. Намирахме се в западната част на града. Имаше само една сграда, която приличаше на такава...

Преди пет минути Кейтлин влезе вътре, а ние спряхме на около петнадесет метра, зад една купчина от части на коли.

-Какво те накара да дойдеш тук?- попита Браян.

-Върша услуга на, Джак.- отговорих.

-Знаеш, че имам предвид друго.

-Не мисля, че сме достатъчно близки за да ти споделям такива неща. - момчето въздъхна и се облегна на седалката.

След това започна да си тананика нещо. И започна да тропа с пръсти по волана. Също да издава странни звуци.

-Какво не ти е наред?- попитах рязко. - Май не можеш да пазиш тишина, а?

-Когато ми е неловко и съм нервен става така.

-Защо си нервен? Заради Кейтлин?

-Не.- поклати глава. -Но честно кажи ми ако някое неземно красиво момиче седи точно до теб ти няма ли да се изнервиш?

-Не си падам по момичета.- казах. Мисли ме за красива?

-Ето пак с тази игра. Защо просто не приемеш комплимента? - попита.

- Защото е странно. Познаваш ме от- колко? Един час? И вече ми казваш, че съм красива. Това е...

-Комплимент. И какво като те познавам от един час? Винаги казвам каквото мисля. И знаеш ли защо?

-Защо?

-Защото докато се замисля дали е правилно или не, губя време. А времето е нашият враг.

-Доста ли мисли по това?- пошегувах се.

-Всъщност не. Но когато загубиш някого, защото си мислил прекалено много...Е, осъзнаваш някои неща. - каза сериозно. Почувствах се глупаво. Той беше сериозен, а аз се шегувах. Сведоха глава към скута си. За първи път се чувствах неловко.

След последните думи на Браян не казах нищо повече. Както и той. Вместо това гледах към мястото, където все още Кейтлин вършеше кой знае какво. Гледах толкова злобно натам сякаш се опитвах да я материализирам от нищото.  От два часа седим тук, а тя така и не излезе. Всъщност никой не е влизал или излизал от тогава. Погледнах телефона си. Вече минаваше дванайсет.