Texting with Jack Gilinsky

2.15 I can't..

-Не.- прошепнах и отстъпих още една крачка назад. Имах чувството, че съм толкова слаб сякаш някой ме е удрял много пъти и ми е изкарал въздуха. Не знаех къде се намирам, единствено тя имаше значение. Момичето, което винаги остана в сърцето ми и за което не спирах да мисля всяка вечер преди да заспя и всяка сутрин, когато се събудя. Момичето, което мислих за мъртво цели шест години, сега стои пред мен със сълзи в очите. Толкова много исках да отида до нея и да я прегърна, да изтрия сълзите ѝ, и никога да не я пусна отново. Но не можех.

-Джак, какво ста...- чух гласът на приятелят си, но той бързо заглъхна след като видя кой е на вратата и какво точно се случва. Усещах как мести погледът си върху нас двамата, но не ми пукаше.

-Хайде да вървим.- казах, усещах гласът си някак далечен.

-Джак, моля те!- изплака тя, а аз се спрях на място. Бях с гръб към нея и знаех, че ме наблюдава. - Моля те не си отивай!- изхлипа. Исках да се обърна и да ѝ обещая, че няма. Но все още не знаех къде е била през цялото време, с кого е била и защо не ме потърси, а ме остави да я мисля за мъртва. И не исках да разбирам все още, защото бях ядосан. Ядосан, защото се намираше в къщата на Браян и щях да откача и вероятно да я нараня повече отколкото сега.

Отново тръгнах, като този път се опитах да игнорирам плачът ѝ, който ме преследваше дори след като вече бях в колата си заедно с Джак и карах бързо към...Не знам накъде просто трябваше да отида далеч.

-Ти знаеше ли за това?- попитах, ядосано.

-Не знаех със сигурност. Вчера Сибел и Браян бяха у нас...

-Чакай.- прекъснах го - Сибел знае, че Рея е била жива през цялото време?- попитах.

-Не мисля. Вчера дойдоха с Браян и тя ми каза, че подозира и че се е блъснала с някакво момиче в мола. И вероятно след това я е намерила щом Рея беше в къщата на Браян.- обясни.

-Сибел не ми е казала!- извиках, изведнъж превзет от гняв.

-Джак..

-Какво? Нали Сибел трябваше да ми казва всичко важно?!- блъснах по волана.

-Намали, Джак.- каза паникьосано.

-Спокойно, знам какво правя!

-Не си в състояние да караш, моля те отб...

-Престани!- изкрещях силно.-Не ми казвай какво да правя по дяволите!- погледнах го и това беше грешка. В следващия момент колата поднесе и полетя право към мантинелата. Усетих ударът, а след това болката в тялото ми и най- вече от кръста надолу.