Част 4

439 20 2
                                    

Карол:
На летището видях родителите на Ру и моите родители да се карат.
Р:Какво ще правим сега?!
Аз:О,Боже!Не,не,не!!
Аз дръпнах ръката си,за да ме пусне Ру.Той се очуди на реакцията ми и спря на мястото си.Взех си куфара и тръгнах към нашите.
М.К:Мила,ето те!Искахме да те изпратим,но видяхме,че няма самолет за Париж сега!
Б.К:Лъжеш ли ни?!
Аз:Не!Ще летя със частния самолет на една приятелка.Сега нямам време за вас а и НЕ ЖЕЛАЯ да ви виждам!Вие ми отнехте най-добрият приятел!
М.К:Кар..
Б.К:Внимавай с тона!
Не отговорих,просто се обърнах и тръгнах към кафенето,където Ру трябваше да дойде след като се разбере с техните.
Руджеро:
Нашите се появиха така от нищото!Беше на косъм да ни разкрият!
Аз:Какво искате?
М.Р:Искахме да те изпратим миличък!
Аз:Сетили се!-казах съркастично-Къде бяхте,когато наистина ми трябвахте?!А?Къде бяхте,кога работата ви беше на първо място?Къде бяхте когато....Все тая!Не искам да ви виждам!
Б.Р:Внимавай на кого повишаваш тон!
Аз не изчаках баща ми да довърши аз се завъртях нагло,усмихнах му се фалшиво и тръгнах към кафето.Чувах го как вика името ми,но не си направих,че не го чувам и продължих.Стигнах до кафето и там видях някакъв да закача Кар:
???:Хайде,сладурано!Не се дърпай!
К:Пусни ме!Психопат!
???:Хайде принцесо!-той я дръпна силно за китката и тогава ми падна пердето!Докато се усетя ямрукът ми летеше към челюстта му.Ударих го и той падна:
Аз:Тя е МОЯТА принцеса,идиот такъв!И ако пак я доближиш ще те запаля жив!
???:Ти пък кой си?!
Аз:Този който ще ти отнеме възможността да имаш деца!-Казах това и го ритнах в топките страшно силно.Хванах Карол за ръка и тръгнахме към самолета.
К:Ру,много ти благодаря!Ти винаги ме спасяваш!
Аз:Ти си ми най-важният човек!Винаги можеш да разчиташ на мен.
К:Много те обичам,приятелче!
Кар ме целуна по бузата и тръгна напред по коридорчето,което водеше до самолета,а на мен ми стана малко гадно,че "ме обича като приятел"....
Карол:
Вече сядахме на местата си,когато аз исках да седна до прозореца и инцидентно се озовах в скута му,гледайки го в очите!Гледахме се така докато нещо не ни прекъсна.....

СъдбаWo Geschichten leben. Entdecke jetzt