Съдба

Част 10

Крис:
Мина един месец.Месец,в който не виждах Али.Умирах вътрешно.Не мога без нея!Днес е деня на годежа ми.Годеж,но не с момичето,което обичам!След по-малко от час щях да видя моето момиче!Толкова ми липсва.Тъжното обаче е,че тя ще е с друг,аз ще съм с друга и ще се обичаме от разстояние.Направих всичко.Скарах се с баща ми,говорих с Канде.Но не!Единственото хубаво е,че се разбирам с Марти.Тя се опитва да ме убеди,че сватба няма да има,но не ми се вярва.
Вече съм в голямата бална зала,очаквайки гостите с "годеницата ми".Майка ми и баща ми са тук,също.Не знам какво да очаквам от тази вечер.

Алекса:
Мина един месец!Един месец!....Без да го виждам....Без да го целувам за лека нощ.....Без да се смеем заедно.....Без него!Днес е годежът му.Сега е 11:36."Партито" ще започне в 20:30.Имам време.Сега с Теа,Джим,Джам,Делфи и Хасмин разглеждаме дрешника ми.Или по-точно те ровят,а аз казвам коя рокля за какъв повод съм я купила.Всички бяха страхотни,но нямах рокля за годежа на гаджето си!Ето и поредните предложения.
Делфи:Ами тази?

Аз:Не,тази я купих за рождения си ден.
Хасмин:Ето тази?

Аз:Тази пък беше за един бал.
Джим/Джам:Перфектна е!

Аз:Не!Тази е за приема на мама!
Теа:А тази?И тези обувки?

Аз:Тези са!
Вече бяхме в балната зала.Всички минаха през "младоженците".Аз бях последна.
Аз:Желая ви много щастие!-казах с най-фалшивата усмивка,а Диего стоеше до мен и гледаше странно.-
К:Лекси,ела за минута!
Мартина:Аз ще отида да видя дали всичко е наред с кетъринга.Диего ела!
Те се икзгубиха някъде измежду хората.
К:Али!Толкова ми липсваше!
Аз:Личеше си!Телефона ми не спря да звъни,а профилите ми в социалните мрежи се прецакаха,понеже ми беше изпратил 1000000 съобщения.-казах съркастично.Имах право да се стрдя и мамка му,бях права!
К:Изчакай!-не си направих труда и просто се насочих към нашата маса.По ирония на съдбата бях между Кристиан и Диего.
През този месец отношенията ми с Диего бяха се подобрили адски много.Сега танцувам с него.
Д:Пате,искаш ли да си ходим?
К:Взимам ти дамата за малко.-преди да съм отговорила Кристиан се намеси.-
Вече танцувах с него.Гледахме се в очите.Думи не бяха нужни.Разбирахме се с поглед.Не му се сърдех,просто е много трудно да знам,че той принадлежи на друга!Не е мой!И едва ли някога щеше да е мой,отново.