Част 1

296 13 6
                                    

    10 години по-късно:
Здравейте,сигурно не ме помните.Аз съм Лекси или Али-вече не съм онова малко момиче!Сега съм голяма и обожавам да карам кънки и да пея!Всички казват,че приличам на мама.От две години насам мама и тати и другите(не ми се изброяват всички,но разбирайте всичките приятели на мама и тати от Буенос Айрес)си имат зала за пеене,танци и кънки.Леля Вал,мама,чичо Агуст и тати ни учат да караме кънки.Батко Рамиро,кака Джам и кака Джим водят групите по пеене.Майк,Лио и Гастон си направиха група.Аз и Крис учим в един клас.Малките си стоят вкъщи с Аманда.Тя ги гледа.
Днес е понеделник  и досадната ми аларма ме събуди.Станах и си взех душ.
Щом приключих със сутрешния ад се облякох.Бях така:

Отидох да събудя Крис

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Отидох да събудя Крис.А,да!Забравих да ви кажа-всички живеем в огромно имение.Та така,влязох в стаята на Крис.Винаги,когато го будиш рискуваш живота си,но с него сме заедно от бебета,така че съм свикнала.Отидох до него и го бутнах леко.Не стана.
Аз:Криси!-без реакция-Крисчо!-дразнех го с това име-Кристияне!-пак не реагира!Е премина границата!Засмях се на собствените си мисли и отидох до кухнята.Взех купичка с лед.Върнах се и я изсипах върху перчема му.Така скочи от леглото,че загуби равновесие.Разсмях се.
К:Алексаа!Имаш три З секунди!-това значеше или да му оправя косата или да бягам.Е,избрах втория.Започнах да тичам из стаята.Изведнъж вратата се отвори. Влезе Аманда.Хю!
А:Вие още ли не сте готови?!Вече е 7:20!Ще закъснеете за първия учебен ден!-аз се усмихнах и излязох.Слязох долу,за да закусвам.Направих си мюсли.След 15 минути бях готова.Крис слезе,носещ плачещата Теа.Зад него ходеше мама,държаща Лео за ръчичка.Целунах мама и Лео по бузите и дръпнах Крис за ръка.Влязохме в кабинета.
Аз:Какво стана,Крис?-кимна в знак,че не знае.
К:Какво стана,принцесо?Защо плачеш?-той обича малките страшно много.Теа му е слабост.
Т:Няма ми ги кънките!-разплака се повече-
К:Няма нищо,слънчо!След обяд ще те взема и ще купим нови!-усмихнах се и гушнах малката.Кристиан излезе.
Малката ми се усмихна и каза,че иска и аз да отида с тях.След 10/15 минути бяхме готови и Рей ни закара на училище.
Ето я и част 1!Съжалявам за забавянето,но имах проблем с приложението💛Очаквам с нетърпение мненията ви💛

СъдбаWhere stories live. Discover now