Съдба

Част 11

Али:
След края на приема Диего ме закара вкъщи.Затворих се в стаята си и плаках цяла нощ.Не можех да спра сълзите си.Обичах го!Твърде много!Изведнъж вратата се отвори.
Д:Пате,не плачи!Знам,че го обичаш.Просто не плачи!
Аз го прегърнах.За този месец се опознахме доста и всъщност той не е този лигльо,за който го мислех.
Д:Хайде да си лягаш.

Диего:
След като Алекс заспа аз излязох от стаята и.Слязох и се обадих на Ребека.Тя дойде.

Минаха още две седмици.Днес е рождения ден на Алекса.Аз излязох рано сутринта.Ще се прибера късно.Има организирано събиране.Всички ще са там.Надявам се поне днес Алекса да е щастлива.

Али:
Събудих се от викове-Ставай!Момиче,днес е рожденият ти ден!Ще проспиш деня!-отворих лениво очи и видях Бела и Бека!Толкова се зарадвах!Прегърнах ги,но ме изплаши бебешкия плач в стаята.
Аз:Коя от вас не ми е казала нещо?!-Изи погледна виновно краката си,после се разсмя.-Спокойно!Това е сестрата на Мартина.Майка ти помоли да я гледаш.Казва се Даниела.-аз се усмихнах-Сега обаче ние поемаме Дани,а ти отиваш в банята!-нареди сериозно Ребека и двете с Изи ме набутаха в банята.
Вече бях облечена с къси панталонки и бюстие и приспивах Дани,когато мама влезе.
М:Али,още ни си готова?Вече е 17:40.
Аз:Имам време до 20:30.Пък и нали празненството ще е вкъщи.
К:Не,баща ти каза,че ще бъде в един хотел.Вие с Диего ще дойдете там.Бъди готова в 19:35.Изабела и Ребека ще ти помогнат с грима и прическата.-след последното ми се усмихна и излезе.След нея влязоха най-добрите ми приятелки.Веднага започнахме с привеждането ми в "търговски" вид.След 40 минути косата и грима ми бяха готови-

Сега роклята и обувките.След още час бях облечена:

Точно в 19:35 вратата се отвори.Диего влезе.
Д:Уоу,пате,уникална си!
Аз:Благодаря ти,но ако не тръгнем мама ще ни се кара.-засмях се.Взех кошчето на Дани и тръгнахме.
Вече е 20:28.Този хотел се оказа далеч.Гостите започнаха да идват.Един от последните беше Крис.Подари ми огромен букет от рози:

Целуна ме по бузата и прошепна-Честит 19-ти рожден ден,бебе!Много те обичам!-целунах го по бузата,но сълзите напираха в очите ми.Появи се Мартина с бебето на ръце.
М:Али,много съжалявам,но майка ми и баща ми са претърпяли инцидент.Трябва да тръгна!Може ли да оставя Дани?
Аз:Разбира се!-за малкото време прекарано с Мартина станахме  приятелки.-Аз и Кристиан ще се оправим.-тя се усмихна,а Крис ме погледна очудено,защото не го бях наричала по име от не знам кога.Марти ди тръгна и аз му обясних,че все пак тя е годеницата му,а аз бившата.Не мога да го наричам "бебе" или "Криси" или "любов".Той се натъжи,но нищо не каза.Така партито продължи.Разбрахме се Дани да остане с мен.Вече минава 01:30 и на бебето му се спи.Намерих Диего,но.......
Ето я и новата част!Съжалявам,че се забавих,но обещавам довечера да пусна още една част!💚