Съдба

Част 6

Руджеро:
Р:Мисля,че е по-добре да не идвам,принцесо.Утре обещавам да се обадя на мама и да се видим.-малката кимна и аз тръгнах.Колко много неща съм причинил на двете ми принцеси!Аз съм причината за сълзите им!Трябва да оправя всичко!След 20 минути телефона ми звънна.Беше Карол?
Аз:Ало?
К:Ела в италианският ресторант до хотела.Щом си тръгна Алекс отново изпадна в нервен срив и не мога да я успокоя!Иска теб!Отказва да излезе,макар че днес е рождения и ден!
Аз:Искаш ли да дойда в стаята и да я успокоя?
К:Колкото и да не искам да го казвам,имам нужда от теб.Ако не е проблем-ела!
Затворих и се върнах в хотела.Вратата беше леко отворена и аз влязох.От очите на Али се изливаха водопади от сълзи.Отидох до нея и я гушнах.Тя започна да се успокоява.В продължение на 30 минути тя плачеше на рамото ми.Вече я бяхме успокоили,когато дойде и пицата.Изглеждахме като щастливо семейство!Вече минаваше 22:20.Али спеше на ръката ми от ляво,а майка и спеше на гърдите ми от дясно.Бях толкова щастлив!Обичам ги много,и двете!Ще поправя грешката си!Ще си ги върна!
Карол:
На сутринта се събудих сравнително рано-9:20.Огледах се и видях Руджеро и Али да спят прегърнати.Толкова са сладки.Облякох това

И събудих Руджеро.
Аз:Руджеро,трябва да ставаш-побутнах го леко и за радост се събуди лесно-
Р:Ставам,красав....Карол.
След малко Али се събуди и я облякох.

Слязохме долу.Малката закусваше,а аз и Руджеро пиехме кафе.Към 12:40 оставих Алекс с Руджеро и се качих да взема багажа ни.В 14:00 бях на летището с дъщеря ми.Баща и не спря да ме убеждава да се върна вкъщи.....
Дали Карол е приела?Какво мислите?❤️