Съдба

Част 11

Руджеро:
Чух гласа на Карол!О,боже!Полудявам ли?!Обърнах се и я видях да се кара на служителя на чек-ин бюрото.Горкият!Ставаше въпрос за парфюма и,а това да спориш с нея за парфюм беше чист мазохизъм.Човекът обаче не се отказваше!
Момче,спри!За твое добро е!-помислих си.
Не чаках повече,а директно отидох при нея.Прегърнах я.
К:Какво правиш тук,идиот такъв?
Аз:Не можех да те оставя да си тръгнеш толкова лесно!Много,ама много съжалявам!Прости ми,моля те!
К:Защо ме молиш да ти простя,при положение,че сме "просто приятели"?
Аз:"Просто приятели",които имат по-силна връзка от всички двойки!А,и мисля,че е крайно време да не сме "просто приятели"!Бях планирал да направя това в Париж,но след като развали всичко...-извадих от джоба си пръстен-
Аз:Ще ме направиш ли най-щастливият на света,като станеш моето момиче?
-Карол ме целуна-
К:Надявам се да е достатъчен отговор,защото иначе не знам!
Заподскачах като малко дете,на което са му позволили да яде сладолед на края на зимата.Хванах МОЕТО момиче за ръка и излязохме от летището.Качихме се в колата ми и отидохме вкъщи.Мислех си,че няма какво да и развали настроението,но се оказа,че се лъжа:
Съжалявам,че е толкова кратко,но утре сутринта ще пусна дълга част:)