Част 11.2

229 13 2
                                    

Али:
Диего беше пиян!Как ще се прибера?Не мога да карам с бебе зарязано на задната седалка!Ядосах се и излязох на паркинга.Видях Кристиан.И той ме видя и дойде до мен.
К:Хей,бебе защо си тъжна и ядосана и замислена?
Аз:Уау!Позна точно какво ми е!
К:Аз съм първият,който те е гушнал след Карол,първият,обикалял около леглото ти по памперс!Познавам те по-добре от баща ти!-целунах го по бузата-
Аз:Ами.....Диего....
К:Ясно!Пак този.Какво стана сега?
Аз:Пиян е и не мога да се прибера!Как да зарежа бебето?
К:Ето го транспорта ти!-засмя се и посочи себе си-Качвай се,аз ще сложа Дани в столчето.
Аз:Столче?
К:Да,на Теа и Лео.
Аз:Толкова ми липсват!
К:Ще се върнат,все пак са при баба ти само за две седмици.Сега да преберем принцесата и моята кралица.
След 20/25 минути Кристиан спря пред моята къща.Слязох.Той ми помогна с кошчето на Даниела.Сложихме я в кошарката и.Погледнах часовника и беше 2:47.
К:Аз ще тръгвам.
Аз:Остани!Виж колко е късно,ще се притеснявам.
Той се усмихна дяволито и кимна.
К:Поемаш ли риска да спиш в едно легло с мен?-при думите си ме долепи до стената и започна да целува врата ми.
                •••••
Али:
Събудих се.Главата ме болеше,но спомените от снощи.....Спах с бившото си гадже.И по-лошото е,че не съжалявам.Не знам дали Диего е тук,но съм му много сърдита.Стресна ме бебешкия плач и звъненето на телефона ми.Гласа на Крис не закъсня-Аз ще взема Дани,а ти вдигни.-Тръгнах да ставам,но се усетих и увих чаршафа около себе си.Взех телефона си.Беше Мартина.Каза,че е пред вкъщи,за да вземе Дани.Облякох си къс розов,памучен потник и същите къси панталонки и взех бебо.
Влязох вътре и човека,когото исках да видя най-малко се появи,а зад него и Крис,облечен само с къси панталони.
Д:Добро утро,пате.Дай ми хапче за глава,понеже не мога да го намеря.
Не реагирах,а погледнах Крис-Какво искаш да закусваме?-той се ухили-
К:Палачинки,бебе,но ще ти помогна.
Аз:Дадено!-прегърна ме през кръста и се насочихме към кухнята.Диего дойде.
Д:Алекса ще ми дадеш ли хапче?-отново го игнорирах-
Д:Пате,сърдиш ли се за нещо?
Аз:Неее,разбира се,че не!То няма причина!Ти не ме заряза сама в хотела,на рождения ми ден,с бебе,не се напи,неее!Не постъпи егоистично и помисли за това,как ще се прибера!Така де,нямам причина да се сърдя!-казах с вазможно най-съркастично я тон и отидох да правя палачинки с Кристиан.Цял ден игнорирах Диего.Крис си тръгна към обяд и аз се обадих на момичетата.Може да са по-малки с година или две,но са ми най-добрите приятелки!

СъдбаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora