Съдба

Част 5 "Шот или предизвикателство?"

Стюардесата заговори по микрофона:
С:Уважаеми пътници,предстои турболенция(не съм много сигурна как се пише така че ако има грешка съжалявам),моля затегнете предпазните колани!
Аз осъзнах какво се случва и бързо станах от Ру.След два часа кацнахме в Милано.Руджеро беше заспал на рамото ми и се наложи да го събудя:
Аз:Руу,кацнахме!Хайде събуди се!
Р:Мхм...
Аз:Йей!Събудих спящата красавица!
Р:Когато се приберем ще видиш ти!
Аз:Хайде да си вземем багажа и след това отиваме вкъщи.
Р:Не!Отиваме в нас-имам къща тук.
Аз:Не!Искам да си наредя багажа вкъщи и да поспя.Утре имаме изпит за музикалната академия.
Р:Ще живееш при мен!Няма да те оставя сама в Италия!
Бях адски изморена и просто се отказах да споря:
Аз:Добре,ти печелиш!
Той се ухили като 5 годишно дете,на което са му купили сладолед,а аз се разсмях.Една кола ни чакаше на летището.Ру ми помогна да сложим багажа в колата и кавалерски ми отвори вратата.След 40 минути колата спря.Руджеро отново ми отвори вратата и ми помогна да сляза.Влязохме в огромна къща:

На вратата ни посрещна един мъж на около 45 години-икономът.
И:Добър вечер,господине,госпожице!
Аз се усмихнах,а Ру му каза да качи багажът в стаите ни.
Р:Ела да ти покажа стаята ти.
Аз кимнах и тръгнах след него.Стаята беше страхотна:

Аз:Стаята е страхотна!
Р:Радвам се,че ти харесва.Чакам те долу за да ти покажа цялата къща и след това ще правим нещо.
Намигна ми и излезе.
Реших да се преоблека.Сложих си това: