Съдба

Част 5

Крис:
Отидох до него и за част от секундата лежеше в другия край на стаята с посинено око и счупен нос.Взех Алекса като булка и се обадих на такси.Ако някой я види в това състояние-със сцепена устна и синя скула.....не ми се мисли!Този ще го вкарам в болница,но в момента ми е по-важна тя.

Вече от час сме в болницата.Казаха,че Лекси си е ударила главата лошо и трябва да остане една вечер за наблюдение.Доктора излезе и започна да ми обяснява,че трябва да се обади на родителите ѝ.След 5 минтути спор просто дадох моя номер и се обадиха на мен.Аз не вдигнах и така приключихме.Сега стоя до леглото на Али и съм на път да го намеря този Денис и да му разбих физиономията!Само като я гледам,със синята скула и сцепената устна ми идва да го преобразя!

Карол:
Кацнахме в Англия.Теа спеше,а Лео ходеше до мен.
Л:Мамо,искам сладолед!
Аз:Не може,Лео!Тук е много студено за сладолед.Хайде да изберем друго?
Л:Не!Тати!
Аз:Ру?
Р:Тихо,че Теа спи!Какво става,Кар?-усмихна се и ме целуна-
Аз:Лео иска....-малкият ме прекъсна крещейки-
Л:СЛАДОЛЕЕЕД!!!
Р:Лео!-в този момент дойде сънената Теа.Погледна мен,Лео и Ру и каза-Отиваме за сладолед!
Аз:Не може сладолед!Изберете си друго!
Те се нацупиха и отидоха да гушнат баща си.Той естествено не издържа и даде "заповед"-Лео и Теа се обличат и отиваме в парка!Кар,идваш с мен,за да ти кажа нещо!
Малките избягаха в спалнята на хотела супер щастливи,а аз се бях ядосала,защото ако се разболеят аз трябва да меря температури и да давам сиропи!На Руджеро му е лесно да разреши сладолед през септември!
Ру сякаш прочел мислите ми се намеси-Знам,че се притесняваш да не се разболеят,но ще внимаваме!Виж колко са щастливи!Не мога да им отказвам нищо.-погледна ме с поглед казващ "И двамата знаем,че и на теб ти е гадно да им казваш "не"!"
Аз:Добре!Но ще се върнем вкъщи за рождения ден на Алекса!
Р:Ама разбира се!-целуна ме-Тя искаше куче,така че това е подаръка и.-усмихнах се,защото знаех,че много ще се зарадва.Тогава близнаците се появиха облечени.Бяха си подбрали дрехите добре-

Това за Теа:)

Това за Лео:)
Аз се преоблякох така:

Вече бяхме в парка.Малките ядяха сладолед,а аз и Ру си говорехме.
Аз:Ру,обичаш ли ме,както преди?
Р:Не!-стана ми гадно-Обичам те много повече!-целуна ме,а аз се усмихвах глупаво-

Алекса:
Събудих се в една бяла стая.Къде по дяволите съм?!Спомените от снощи нахлуха в главата ми!Денис!Явно съм в болница,но кой ме е довел?Вратата се отвори и оттам влезе Кристиан с една чаша кафе в ръка.Видя,че съм будна и дойде да ме прегърне.Аз се разплаках.Имах нужда да си поплача и да излея всичко,събрало се в мен.
Сълзите ми мокреха рамото на Крис.Той продължаваше да ме гушка-Не плачи!Аз съм тук!Винаги ще бъда!Е,освен когато отда да убия Денис по най-мъчителния начин.-каза и аз леко се усмихнах,но сълзите ми продължаваха да се изливат,като водопад.
К:Али,моля те!Не плачи,защото искам да ти кажа нещо!-погледнах го и за миг стабилизирах нервния си срив-Виж,колкото и налудничево да прозвучи аз много те обичам!Като сестра,като приятелка и като нещо повече.Влюбен съм в теб от много време!И сега,когато се появи Денис и видях,че мога да те загубя реших,че няма да крия повече!Обичам начина,по който се усмихваш и сладките ти трапчинки се показват,по който очите ти светят,като на малко дете.Обичам,когато сутрин се събуждаш сърдита на света и си го изкарваш на мен.Обичам извратените начини,с които ме будиш сутрин.Обичам гадните номера,които ми правиш,защото те дразня.Най-много,обаче,обичам моментите,когато се гоним,защото си ми развалила перчема,когато те гъделичкам или се бием с възглавници!Просто обичам теб!
Разплаках се пак,но този път с щастливи сълзи!Толкова го обичам!Прегърнах го още по-силно от преди малко.Той ме целуна нежно и попита-Съгласна ли си да бъдеш моя приятелка?-аз кимнах и го целунах.След това го прегърнах пак.
К:Обичам те,въпреки,че има опасност да ми спреш въздуха,но не се притеснявай!
Разсмяхме се и аз отпуснах малко хватката си.

Какво мислите?Чакам мнения!