Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава шест

Луната изобщо не се появи тази вечер, но небето беше обсипано със звезди. Те изглеждаха толкова близо, исках да протегна ръка и да видя дали мога да хвана една. Нямаше никой или нещо друго наоколо. Бяхме само Нейтън и аз насред гората, заобиколени от дървета. Чудех се колко е часа, но ми беше твърде комфортно в прегръдката му, за да се помръдна. Той ухаеше толкова добре.

- Би било добре, знаеш... - каза Нейтън до мен. - Ако искаше да говориш.

- Не съм говорилa за него, откакто това се случи. - прошепнах

- Знам.

Преглътнах тежко.

- Главно защото се срамувам от всички неща, които направих за него. А него всъщност никога не го е било грижа за мен. - погледнах към Нейтън. - Знаеше ли? Можеше ли да го видиш?

- Това не беше моя работа. - отговори ми след малко.

Поклатих глава невярващо.

- Влюбих се твърде силно и бързо. Както правя винаги. Аз бях тази, която трябваше да му пише, иначе нямаше да говорим. Аз бях тази, която го канеше на среща. - смехът ми беше сух. - Сигурно ме мислиш за идиот.

Той сви рамене.

- Ти беше влюбена. Хората правят откачени неща, когато са влюбени. Няма нищо нередно в това.

Усмихнах му се.

- Всичко е нередно, когато се напиваш и целуваш бодигарда си.

На устните му се появи усмивка.

- Не, в това всъщност няма нищо лошо. Това, което не е наред, обаче, е да накараш баща си да отсрани бодигарда от служба и да го накараш да се чувства така, сякаш е направил нещо грешно.

Извъртях очи.

- Защо мислиш така? Аз бях тази, която те целуна.

- Да, и тогава ти спря да ми говориш.

- Ние никога дори не сме говорили! - дразнех го.

- И тук си мислех, че имаме приятелство.

Аз наистина се засмях.

- Бях объркана, Нейтън. Ти беше единственият свидетел на унижението ми... и тогава се напих и те целунах и се унижих още повече.