Глава едно

21.5K 595 42
                                    

Смразяващият студен въздух ме удари в лицето, разпилявайки дългага ми кестенява коса в различни посоки. Ако беше някое друго момиче, това щеше да изглежда като реклама на шампоан, но аз бях сигурна, че изглеждам просто тъпо и глупаво. Отстраних я от лицето си, потръпвайки, когато студените ми като лед пръсти докоснаха бузите ми.

Точно затова не харесвах да нося косата си спусната, мразех да се занимавам и с нея. Косата ми беше чуплива, дори по-скоро къдрава, а това заедно с вятъра не беше добра комбинация. Обикновено я събирах във висока конска опашка, но спуснатата ми коса ми държеше топло, а в това мразовито нюйоркско време непрекъснато трябваше да търся начини да се топля.

Не се оплаквах, обичах това време. Обичах да нося удобни пуловери и шалчета и да седя до прозореца някъде с гореща чаша кафе.

Слязох по стълбите, докато хората бързаха покрай мен. Току-що бях взела последния си финален изпит от семестъра и наистина се чувствах страхотно. Като студентка бях доста заета, но нямах нищо против, защото харесвах да имам какво да прая. Особено след като преминавах през най-лошото скъсване някога ...

Не ходи там, Хана.

- Г-цe Колинс. - моят днешен бодигард, Робин, ме поздрави с кимване, когато се върнах до колата. Всички телохранители на баща ми изглеждаха почти еднакво - високи, мускулести и винаги в черни костюми с бели ризи и черни вратовръзки. Те също така носеха слушалка в ушите си, за да могат всички да бъдат във връзка, в случай че се случи нещо. За повечето хора това може би изглеждаше смешно, но наистина не беше много забавно, когато бодигардовете са неотлъчно до теб.

Аз нямах избор. Баща ми беше много известен актьор. Той е играл през целия си живот, но големият му разбиващ филм беше излязъл преди около две години. Беше някакъв екшън. Никога не бях гледала някой от неговите филми. Всъщност винаги съм ги избягвала. Беше просто странно да видя баща си във филм, особено в някоя любовна сцена. Нямах представа как мама го правеше. Преди филмите му да го направят супер известен, животът ми беше донякъде нормален.

Имах трима братя - двама по-големи и един по-малък от мен. За разлика от мен, те всички си имаха свой собствен живот.

Колтън, най-големият, притежаваше най-известния клуб в Ню Йорк. Никълас, вторият по големина, беше главен изпълнителен директор на семейната ни марка за дрехи, която излезе след като баща ми стана супер популярен. Дерек, най-малкият от нас, реши да преследва кариера на модел, която също получи благодарение на баща ни. В момента живееше в Париж и рядко го виждах.

Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)Où les histoires vivent. Découvrez maintenant