Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава тридесет и едно

Нейтън ме държеше в обятията си от дълго време.

Прегръдката му поправяше всичко счупено в мен.

Точно от това се нуждаех.

- Вероятно трябва да излезем от стаята на Рейчъл. - най-накрая наруших тишината.

Гръдният кош на Нейтън извибрира под бузата ми, когато той се разсмя.

- Предполагам, че трябва.

Отдръпнах се, но хванах ръката му.

- Хайде. - казах и го измъкнах от стаята. Първо проверих дали коридора е чист, а след това двамата влязохме в стаята ми. Заключих вратата зад нас.
- Предполага се, че съм на служба. - каза Нейтън с развеселен израз на лицето си.
- Технически ти си на служба при мен. - казах, карайки го да се разсмее. Усмихнах му се. - Ще легнеш ли с мен?
- Е, ти си шефът. - той се ухили. - Просто изпълнявам заповедите.

Усмихнах се и легнах на леглото. Нейтън легна до мен, обвивайки с ръка раменете ми и се притисна по-близо към мен.

- Липсваше ми. - прошепнах.

Нейтън ме целуна по бузата.

- И ти ми липсваше. Ти беше всичко, за което си мислех през последните няколко месеца.

Обърнах глава, за да го погледна.

- Къде отиде? След като те изписаха от болницата?
- С приятеля ми, Джаред. - той ме погледна. - Той и Джени, съпругата му, ми помогнаха да се справя.

Отместих поглед, усещайки отново тъга да се надига в мен.

Трябваше да съм аз.

Обърнах се така, че да легна на една страна. Ръката на Нейтън се обви около талията ми и почувствах устните му върху шията си.

- Ти трябва да спиш. - прошепна.

Затворих натежалите си очи, бях уморена, но не исках да спя.

Той толкова ми липсваше, а сега беше тук и не исках да губя нито секунда повече.

- Няма да ходя никъде, Хана. - каза той, сякаш прочел мислите ми.

Усмихнах се.

- Добре.

Когато отворих очите си, бях сама.