Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава тридесет и шест

Помещението беше изпълнено със светлини - те бяха навсякъде. Хората около мен разговаряха, държейки винени чаши. Сервитьорите обикаляха с подноси, предлагайки напитки на всеки.

Стоях там, чакайки нетърпеливо шоуто да започне.

Днес беше нощта на Рейчъл.

Това беше първото модно шоу за годината.

Бяха изминали два месеца от партито на Джени и Джаред, от деня, в който казахме на родителите ми за нас.

Беше краят на юни и нещата между Нейтън и мен вървяха чудесно. Двамата излизахме заедно всеки ден. Понякога се разхождаме из града, друг път просто оставахме в апартамента му. Нямах нищо против, разбира се. Обичах да прекарвам времето си с него, но ми действаше много разсейващо по време на финалните изпити. Не беше обаче негова вината, че изглеждаше толкова дяволски привлекателен.

Сега, беше лято и го очаквах с нетърпение.

Нейтън разговаря с Джаред за евентуална работа в Нюйоркската полиция. Около две седмици след това Джаред му каза да отиде в управлението, за да говори с шефа, който беше щастлив да даде работа на Нейтън. Военният му опит наистина се оказа от полза.

Всичко си пасваше идеално по местата като парченца от пъзел.

Никога не съм мислила, че ще настъпи ден, в който всичко ще бъде перфектно в живота ми... Е, почти перфектно, защото майка ми все още не беше много щастлива от факта, че съм заедно с Нейтън.

Беше изминал един месец, откакто Нейтън спря да ми бъде бодигард и още не можех да свикна с това. Най-вече, защото Нейтън работеше дълги смени, но не се оплаквах. Работеше десетчасови смени, но само четири дни в седмицата. Обикновено от 07:00 сутринта до 17:00 вечерта, така че не беше толкова зле.

- Питие?

Обърнах се да погледна човекът, който застана изневиделица до мен. Беше висок с къса, къдрава, черна коса и добре поддържана брада. Той беше облечен в костюм и ми предложи чаша с вино.

Направих крачка назад.

- Ъ-ъхм...

Нейтън най-накрая се върна, носейки две чаши вино. Той изглеждаше наистина добре в костюма си. Беше сложил черна жилетка върху бялата си риза днес и това наистина работеше в негова полза. Не мисля, че някога ще спра да се впечатлявам от това колко добре изглеждаше във всичко.