Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава единадесет

Когато бяхме на шестнадесет години, двамата с Патрик решихме да станем гаджета. Всички в училище непрекъснато ни казваха, че сме сладка двойка и че най-добри приятели се влюбвали през цялото време. Не знам, мисля, че под натиска от страна на съучениците ни решихме, че може да проработи и при нас. Когато опитахме да се целунем, беше толкова неудобно и странно, че избухвахме постоянно в смях и вече знаехме, че това никога няма да се получи между нас. Трябваше да сме приятели. Знаейки, че само да се доближим по-близо един до друг ни караше да се чувстваме по-комфортно заедно.

Никой не разбираше приятелството ни като нас.

Поне Нейтън очевидно не го разбираше.

Докато вървяхме обратно към къщата, почувствах как се изчервявам.

Не знаех какво не е наред с мен.

Нейтън и аз не бяхме нищо.

Той не ми беше гадже. Нямаше правото да изисква нищо от мен.

В същото време знаех, че сме нещо.

Бяхме флиртували по пътя си дотук.

Реших, че ще играя неговата игра или каквото там беше, защото наистина ми харесваше до момента.

- Върнахте се... чудесно. - каза Патрик, когато влязохме вътре.

Кимнах.

- Да.

Заех си мястото и Нейтън седна до мен. За него вече имаше чиния. Той беше мълчалив. Това почти ме накара да се засмея. Никога не го бях виждала толкова сериозен.

- Мислех си, че бихме могли да излезем. - започна Патрик, докато подновявахме закуската си.

- Точно сега?

- Да, защо не? Мога да те заведа в търговския център, нали знаеш в случай, че трябва да си купиш нещо за тази вечер.

Намръщих се.

- Какво има тази вечер?

- Плажно парти.

- Не знам, Патрик. Знаеш, че не обичам партитата.

- Идваш. - заяви твърдо.

Какво им беше станало на всички, че искаха да ме командват?

Само защото си спомних, че имах нужда от нов телефон, се съгласих да отидем до мола.