Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава дванадесет

Зарових пръстите на краката си в мекия пясък, гледайки към плажа. Беше толкова красиво. Обичах звука на вълните, които се разбиваха една в друга. Пясъкът и водата бяха студени, но в същото време ме караха да се чувствахм добре. Не бях облечена с роклята. Просто носех дънки и пуловер. Бях събула обувките си, когато дойдох тук.

Партито беше на няколко крачки от мястото, където се намирах. Беше през няколко къщи надолу от кооперацията на Патрик. Музиката беше твърде силна и дори не различавах думите на песните, а къщата беше претъпкана. Имаше хора, които пиеха, целуваха се и правеха разни други неща, които ме накараха да се отдалеча, осъзнавайки какво се случваше там. Дори не влязох в къщата и благодаря на Господ, че Патрик беше прекалено зает с момичета там, за да не ме накара да вляза вътре с него.

Оставих Нейтън да спи в леглото ми. Нямах сърце да го събудя. Беше му необходимо да се наспи. Заслужаваше го. Освен това не бях толкова далеч от апартамента и беше твърде тъмно за хората дори да ме забележат. С изключение на едно момче, Сезар, който ме последва на плажа.

Той беше висок и със слабо тяло, носеше шорти с риза и пуловер. Имаше къса, кафява коса и кафеви очи. Изглеждаше приятен, но ми се щеше да ме остави на мира. Просто исках да се наслаждавам на плажа сама.

- Не си голяма купонджийка, нали? - каза Сезар, като отпи глътка от бирата, която държеше в ръката си.

- Не наистина. - отговорих без да го поглеждам, надявайки се, че щом получи отговора ми ще ме остави сама.

- Плажът е друго нещо, а? - попита той и кимна към него.

- Да, красив е. - промърморих.

Той се обърна към мен.

- Не е толкова красив, колкото си ти.

Усмихнах му се.

- Благодаря.

Той погледна надолу към устните ми и аз направих крачка назад.

- Сезар... - устата му изведнъж се оказа на устните ми. Сложих ръце на гърдите му и се опитах да го отблъсна. - Сезар... спри! - извиках, избутвайки го. Той направи крачка назад.

- Какво? Мислех, че искаш да се позабавляваш? - попита, подсмихвайки се. Дъхът му вонеше на бира.

Погледнах го гневно.

- Не, не искам.

Той внезапно се приближи към мен и сложи ръка на раменете ми.