Майка ми винаги бе искала да живеем под един покрив, защото изглеждало добре да бъдем като едно голямо и щастливо семейство. Това беше проработило през първата ни година, която живеехме тук, а после най-възрастният ми брат Колтън ни напусна (след като си тръгна от олтара) и майка ми не можа да направи нищо, за да го спре. Сега той живееше сам в града. Това ме накара да се зачудя дали и аз не трябваше да напусна тази къща.
Въпреки всичко, аз обичах семейството си, но да живея с майка ми започна да става невъзможно. Някои дни се ужасявах да се прибера у дома. Баща ми беше единствената причина, поради която не се бях изнесла още, но с неговите непрекъснати отсъствия ... започнах да се замислям за напускане. Почувствах се гадно заради Ник и Рейчъл. Най-вече за Рейчъл. Ник беше любимецът на майка ми и се беше съгласил да остане вкъщи дори след като се ожени. Майка ми го беше накарала, разбира се, и Ник, за да избегне споровете, се съгласи да остане. Майка ми не обичаше Рейчъл. По принцип тя не харесваше нито една от приятелките на брат ми. В очите ѝ никоя от тях не беше достойна за него.
- Хана.
Спрях по средата на крачката си. Беше събота следобед и бях на път да изляза през вратата. Исках да отида до книжарницата. Това беше моята представа за хубав съботен ден. Обърнах се, забелязвайки баща си за първи път. Мислех, че още спи, като се има предвид факта, че си беше дошъл едва снощи. Усмихнах се, обръщайки се към него и го целунах по бузата.
- Хей, татко.
- Излизаш ли? - попита той, изправяйки се.
Кимнах.
- Да, тъкмо щях да потърся Робин.
Той поклати глава.
- Днес Нейтън ще бъде с теб.
Преглътнах с усилие, чувайки името му.
- Но аз ти казах, че не харесвам Нейтън. - напомних му.
- Хана, тук не става дума за това, че трябва да харесваш бодигардовете си. Става дума за твоята безопасност, а Нейтън е един от най-добрите.
Присвих очи.
- Но аз не го харесвам.
Баща ми повдигна вежди.
- Защо? Направил ли ти е нещо?
Вгледах се в него за миг, а след това въздъхнах.
VOUS LISEZ
Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)
Roman d'amour- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова с...
