Глава петнадесет

8.9K 462 7
                                    

Завъртях очи към празния скицник пред мен. Имах намерение да нарисувам нещо, което да отвлече мислите ми за известно време, но нищо не се получи. Единственото нещо, което исках да нарисувам, беше колко добре изглеждаше Нейтън на плажа. Беше изминала една седмица, откакто пристигнахме и сега двамата с Патрик прекарваха повече време заедно. Днес не беше толкова студено, колкото беше досега и решихме да прекараме известно време навън. Нейтън и Патрик подхвърляха футболна топка напред-назад, шегувайки се и забавлявайки се.

Усмихнах се, докато ги наблюдавах.

Сега Нейтън беше облечен в дънки, червен пуловер и бяла тениска отдолу. Изглеждаше като колежанче, докато играеше с Патрик на топка. И, разбира се, изглеждаше много добре.

- Хана?

- Ъ-ъ? - попитах, притискайки телефона към ухото си.

Бях забравила, че разговарям с Ник. Той се засмя в слушалката.

- Попитах те дали ти харесва Маями до момента.

Усмихнах се.

- О, чудесно е! Наистина ми харесва тук и се радвам, че виждам Патрик.

- Радвам се, че си прекарвате добре. - прочисти гърлото си. - Исках да говоря с теб за твоя бодигард, Нейтън?

Намръщих се.

- Ъ-ъ... какво за него?

- Последният път, когато проверих, ти го мразеше. Не мисли, че съм забравил как молеше татко да го смени. Знам, че никога не си искала да ми кажеш какво ти е сторил...

- Не ми е сторил нищо. - казах бързо. Твърде бързо.

- Значи просто го мразеше ей така от нищото?

- Не го мразех.

- Слушай, исках само да разбера дали се чувстваш удобно с него. Просто искам да знам дали се чувстваш в безопасност с него.

Погледнах към Нейтън, който току що беше хванал хвърлянето на Патрик. Той му извика нещо и хвърли топката обратно към него.

Усмихнах се.

- Да, Никелодеон. Чувствам се в голяма безопасност с него.

Ник се засмя.

- Добре, вярвам ти.

- Ти как си? Как е Рейчъл?

Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora