Следващите няколко часа бяха истинска мъка. Когато пристигнахме в полицейското управление, започнаха да ни разпитват всички поотделно. Чувствах се безполезна, защото не можех да отговоря на нито един от техните въпроси. Искаше ми се да знаех кой го направи. Не мислеха ли, че бих им казала, ако имах някаква представа?
След като най-накрая бяхме изяснили всичко, Патрик отиде до жилището си, за да ни събере нещата.
Нейтън и аз чакахме в една празна стая. Седях на пода, прегърнала коленете си, оставяйки челото си да почива на ръцете ми. Нейтън беше изправен и обикаляше из стята, карайки ме да се чувствам още по-нервно.
След малко, той най-накрая седна до мен.
- Съжалявам. - прошепна.
Обърнах се към него.
Не бях осъзнала колко уморен изглеждаше. Косата му беше в пълен безпорядък от многото пъти, когато прокарваше ръцете си през нея. Той беше свел поглед надолу... почти ядосан.
Поклатих глава.
- Нищо от това не е по твоя вина, Нейтън.
Той затвори очи, след което се облегна назад.
- Имам чувството, че съм те разочаровал. Трябваше да направя нещо...
- Не би могъл да направиш нищо. - прекъснах го. - Моля те, не се обвинявай за това. - протегнах се и хванах ръката му, стискайки я, той отвори очи и ме погледна. - Ти спаси живота ми, Нейтън. Благодаря ти. - наведох се и го целунах по устните.Той се усмихна наполовина, но все още изглеждаше зле. Можех да кажа, че нещо го притесняваше.
- Какво ще се случи сега? - попитах, облягайки глава на рамото му.
- Ще се върнем в Ню Йорк... няма смисъл да оставаме тук.Въздъхнах.
- Не разбирам защо някой би направил това. Да ме нарани. Да нарани семейството ми. Те убиха много невинни хора... - гласът ми заглъхна.
Нейтън не каза нищо и в стаята се възцари тишина.
Това не беше начина, по който исках да се прибера вкъщи, но се опитах да се успокоя.
Поне си отивах у дома.
Когато Патрик се върна с багажа ни, ние се отправихме към летището, където ни чакаше частния самолет на баща ми. Само двама пилоти щяха да пътуват с нас.

ESTÁS LEYENDO
Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)
Romance- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова с...