Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава двадесет и три

Нейтън и аз се отдръпнахме един от друг, но беше твърде късно.

Погледнах към брат си Колтън, който беше облечен в черен костюм с черна риза под него. Черната му коса беше прибрана назад, а той гледаше към Нейтън със сините си очи.

- Хана... какво? - попита той, объркване и гняв се изписаха на лицето му.

Направих крачка пред Нейтън, заставайки помежду им. Поставих ръце на гърдите на брат си.

- Колтън... недей. - казах, опитвайки се да го отблъсна, но той беше много по-силен. - Колтън. - казах отново, когато той ме игнорира. - Погледни ме.

Погледът му се спусна към мен.

- Моля те... нека влезем вътре. - опитвах се да звуча смело, но прозвуча по-скоро като умоляване.

Колтън и Нейтън бяха двама големи мъже и не бих могла да ги спра, ако започнат да се бият. Поне не без чужда помощ и тогава щеше да се наложи да обяснявам на всички защо Нейтън се бие с брат ми. Колтън винаги беше най-покровителствено настроен към мен от братята ми - и знаех, че Нейтън нямаше да се въздържи да отвърне, ако Колтън започне нещо.

По някакъв начин те двамата много си приличаха.

Когато се опитах да избутам Колтън, той се обърна и влезе обратно в кабинета си. Прехапах устна, докато затварях вратата зад нас.

- Не е това, което изглежда. - започнах бавно.

Колтън се подсмихна мрачно.

- О, наистина ли? Защото на мен ми изглеждаше като да се натискаш с бодигарда си.

Намръщих се.

- Добре. Може би е това, което изглежда.

Толкова ли беше очевидно? Това беше само целувка, можех да я отрека. В същото време знаех, че не мога да заблудя Колтън.

- Хана, какво правиш, по дяволите?

Преглътнах тежко, докато го наблюдавах от другия край на стаята.

- Харесвам го.

- Мама и татко знаят ли? - попита той.

- Не...

Той поклати глава.

- Е, мога да ти кажа, че няма да са по-щастливи от мен.