Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава осемнадесет

Патрик се беше вторачил в мен от другата страна на масата с широките си сини очи. Беше облечен само със сиво долнище и зелен пуловер. Косата му беше толкова разрошерена, но той продължаваше да я дърпа.

- Какво? - почти изкрещях срещу него, докато отпивах кафе.
- Не те изведох на закуска просто ей така. - изсъска той
- Знаех, че си прекалено мил. - подразних го, грабвайки парче бекон от чинията си.
- Хана! - предупреди ме.

Засмях се.

- Какво?
- Това не е смешно. Аз съм най-добрият ти приятел.
- Никога не съм казвала, че не си.
- Най-добрите приятели си казват всичко един на друг.
- Така е. - съгласих се.

Той присви очи към мен.

- Тогава защо не ми обясниш защо видях Нейтън да излиза от стаята ти тази сутрин?

За момент останах безмълвна. Тази сутрин действително развивах усмивката си. Чувствах се добре. Обичах да спя с Нейтън. Спомних си как, когато се събудих по средата на нощта, той все още продължаваше да ме гушка.

Погледнах през прозореца към него. Той изглеждаше толкова сияещ в костюма си, облегнал гръб на колата и говорейки по телефона. Патрик го беше помолил да ни даде известно уединение, очевидно защото искаше да му кажа какво се беше случило снощи. Там беше работата, че...

- Нищо не се е случило. - казах, опитвайки се да не звуча разочаровано. Бях разочарована, че нищо не се случи снощи, но в същото време изпитвах удовлетворение просто да спя до него. Беше една добра нощ.
- Лъжкиня. - обвини ме Патрик.
- Не съм. - казах, гледайки го в очите. - Ние спряхме.

Патрик ме зяпна с отворена уста.

- Хана не получи банана?

Не можах да не се засмея.

- Ти си невероятен. - отговорих през смях.

Той първо се усмихна, а след това намръщи.

- Съжалявам. Объркан съм, той да не е гей?
- Не! - отговорих бързо и сведох поглед. - Той... ние... нямахме презерватив. - казах тихо.

Имаше семейства навсякъде около нас и не исках аз да бъда причината родителите да обясняват какво е презерватив на петгодишните си деца.