Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава двадесет и пет

Гледах към къщата си през прозореца на колата и се намръщих.

- Наистина не искам да влизам там.

Беше около пет сутринта и ние току що се бяхме върнали от апартамента на Нейтън. Бяхме поспали само няколко часа и бях изтощена, но също така бях и безкрайно щастлива.

Чувствах, че мога да полетя и да докосна небето.

Не знаех какво щеше да се случи между Нейтън и мен... не знаех какво щяхме да правим.

Всичко, което знаех беше, че никога не съм била по-щастлива в живота си. Не можех да спра да се усмихвам. Вече си мислех кога бих могла отново да бъда с него.

Нейтън поклати глава от шофьорската седалка.

- Аз също.

Косата му беше все още мокра от душа, който си взехме заедно, изглеждаше по-тъмна и беше сресана назад.

Излезе от джипа и го заобиколи, за да ми отвори вратата. Беше облечен в дънки и пуловер, тъй като костюмите му бяха тук. Дънките му не бяха тясни, но можеше веднага да се разбере колко секси бяха бедрата му само като го погледнеш.

Той беше сбъдната мечта.

- Бих могъл да те целуна. - каза, когато отвори вратата.

Засмях се.

- Това не би било добра идея, но най-вероятно ще ти позволя.

Погледнах нервно към всички бодигардове наоколо. Предполагаше се да бъдат дискретни. Започваше да става все по-трудно и по-трудно за мен да крия какво се случва между двама ни с Нейтън.

Тялото ми просто откликваше на неговото.

От другата страна на улицата видях паркирани няколко коли. Бях сигурна, че са на папараци. Не ги бях виждала от известно време и мислех, че са решили да ни оставят намира. Знаех, че това им е работата или каквото и да е всъщност, но това не ги правеше по-малко досадни.

- Трябва да влизам вътре. - казах с намръщен поглед.

Нейтън кимна и не каза нищо.

Влязох в къщата, благодарна че никой не ме видя. Само прислужничките бяха будни в този час, но никъде не се виждаха. Влязох в стаята си и поспах още няколко часа.

Днес беше Бъдни вечер и беше лудница през целия ден.

Майка ми ме накара да помогна на нея, на Лиза и... правилно предположихте... на Джордж с опаковането на няколко подаръка. Мисля, че си търсеше само оправдание да ме задържи в една стая с Джордж. Направих всичко по силите си, за да изглеждам безразлично. Това започваше наистина да ме дразни.